Властелинът на пръстените

— Берегонд, твоят меч проля кръв в Светилището, където всяко насилие е забранено. Освен това напусна поста си без разрешение от Наместника или командира. За тия простъпки от древни времена се полага смъртна казън. И тъй, сега трябва да изрека присъдата ти. Наказанието е изкупено с твоята храброст в сраженията, още повече, че всичко си сторил от обич към владетеля Фарамир. Но въпреки това ще трябва да напуснеш Стражата и да заминеш в изгнание от Минас Тирит.

Лицето на Берегонд пребледня като платно и той покрусено сведе глава. Но кралят продължи:

— Тъй трябва да стане, защото си зачислен в Белия отряд, Стражата на Фарамир, принц Итилиенски. Ще бъдеш негов пълководец и ще живееш в Емин Арнен сред мир и почести, за да служиш на онзи, за спасението на който рискува всичко.

Прозрял милосърдието и справедливостта на краля, Берегонд радостно коленичи, целуна ръката му и си тръгна честит. А Арагорн предаде на Фарамир властта над Итилиен и му заръча да се засели на хълмовете Емин Арнен, откъдето се виждаше Градът.

— Защото — каза той — Минас Итил в Моргулската долина ще бъде разрушен из основи! След време може да се пречисти, ала още дълги години никой не бива да се заселва там.

А накрая Арагорн посрещна Еомер Рохански и след прегръдката каза:

— Братя сме и помежду ни не може да става дума за даване и вземане, нито за награди. В щастлив час е препуснал Еорл от Севера и никога съюз между два народа не е бил по-благословен, та нито единият, нито другият да не отстъпи от верността си — до днес и занапред. Както знаеш, засега положихме крал Теоден Славни в една от гробниците на Светилището и ако желаеш, там ще лежи навеки сред кралете на Гондор. А ако предпочиташ, ще дойдем в Рохан да го погребем сред народа му.

А Еомер отвърна:

— Обикнах те още от деня, когато се изправи пред мен от зелената трева на хълмовете, и тази обич не ще изгасне. Но сега трябва да се завърна в кралството си — много работа ме чака, за да изцеля раните на войната и да възстановя реда. Колкото до Загиналия, когато приготвим всичко, ще се завърнем да го вземем; нека поспи тук засега. А Еовин каза на Фарамир:

— Сега трябва да се връщам в родината си, за да я видя още веднъж и да помогна на брат си в тежкия труд, ала намери ли покой онзи, когото отдавна обичах като баща, ще се върна.

Тъй отминаваха честити дни; в осмия ден на май Роханските конници се приготвиха за път и поеха на север, а с тях тръгнаха и синовете на Елронд. Тълпи народ бяха обградили пътя от Градската порта до стените на Пеленор, за да ги изпратят с почест и възхвала. Сетне и всички останали, които бяха дошли отдалече, радостно се разотидоха по домовете си, ала мнозина доброволци останаха в Града да заличат с труда си раните от войната и спомена за мрака.

Четиримата хобити заедно с Леголас и Гимли също се задържаха в града, защото Арагорн не искаше и да чуе за разпускане на задругата.

— Знам, че и тя, както всичко на тоя свят, ще има край — казваше той, — но бих искал да постоите още малко: не е дошъл краят на съвместните ни дела. Наближава денят, който очаквах през дългите години на зрелостта си, а когато настъпи, бих желал другите да са до мен.

Ала не пожела да каже нещо повече за този ден. През тия дни Задругата на Пръстена беше настанена заедно с Гандалф в една красива къща и всички се разхождаха волно накъдето пожелаят. Веднъж Фродо каза на Гандалф:

— Не знаеш ли за какъв ден говори Арагорн? Щастливи сме тук и не ми се тръгва, но дните отлитат, а Билбо чака. В Графството е родният ми край.

— Колкото до Билбо — отвърна Гандалф, — той чака същия ден и знае какво те задържа. А че дните минавали — още сме в май и лятото тепърва наближава и макар всичко да изглежда променено, сякаш в света е отминала цяла епоха, за дърветата и тревите няма и година, откакто си поел на път.

— Пипин — обърна се Фродо, — ти ли разправяше, че Гандалф не бил тъй затворен, както преди? Трябва да е било от умората след тежкия труд. Сега се възстановява.

А Гандалф каза:

— Мнозина обичат да знаят предварително какво ще им поднесат на трапезата, но който с пот на челото е подготвял празника, предпочита да пази тайна; изненадата поражда най-гръмки възхвали. А самият Арагорн очаква знак.