Властелинът на пръстените

Сред събраното множество Фарамир коленичи пред Арагорн и каза:

— Последният Наместник на Гондор моли за разрешение да предаде поста си.

И той протегна напред белия си жезъл, но Арагорн сам пое жезъла и го върна обратно с думите:

— Постът ти не е свършил — ще принадлежи на теб и потомците ти, докато трае моят род. А сега изпълни задълженията си! Тогава Фарамир се изправи и викна с ясен глас:

— Гондорци, чуйте Наместника на кралството! Вижте! Най-сетне отново дойде владетел, за да поиска престола. Пред вас е Арагорн, син на Араторн, вожд на Дунеданците от Севера, притежател на Възродения меч, победител в битките, понесъл изцеление в дланите си, Елфически камък, Елесар от рода на Вландил, сина на Исилдур и внука на Елендил Нуменорски. Ще бъде ли крал, ще влезе ли в Града ни завинаги?

Цялата армия и народът изкрещяха да в един глас.

А Йорет подхвърли на сродницата си:

— То това е само церемония, такива са ни обичаите в Града, братовчедке; той вече влезе, нали ти разправях, и ми рече… Но пак се наложи да млъкне, защото Фарамир продължи:

— Гондорци, мъдреците ни казват, че по древен обичай кралят трябва да получи короната от ръцете на баща си преди неговата смърт, а ако не може — сам да отиде и да я вземе от гробницата, където е положен баща му. Но тъй като се налага да постъпим другояче, с правото на Наместник донесох от Рат Динен короната на Еарнур, последния крал, починал в епохата на нашите прадеди.

Стражите пристъпиха напред, Фарамир отвори ковчежето и вдигна високо древната корона. По форма тя напомняше шлемовете на Крепостната Стража, само че беше по-висока и чисто бяла, а крилете от двете страни бяха изваяни от перли и сребро като криле на морска птица — такава беше емблемата на кралете, пристигнали отвъд Морето; в основата бяха вградени седем елмаза, а на върха грееше като огън самотен скъпоценен камък.

Арагорн пое короната, издигна я и изрече:

— Ет Еарелло Ендоренна утулиен. Синоме маруван ар Хилдиниар тен’Амбар-мета!

И това бяха словата, изречени от Елендил, когато, понесен от вятъра, прекосил Морето: „От Великото Море пристигнах в Средната земя. Тук ще живеем, аз и моите потомци, до края на света.“

После, за всеобщо изумление, Арагорн не положи короната на главата си, а я върна на Фарамир и каза:

— Нямат чет ония, що с труд и доблест ми върнаха наследството. В знак на това искам Носителят на Пръстена да ми поднесе короната, а Митрандир, ако желае, нека ме коронова, защото той ни тласна към всичко, което постигнахме, и победата е негова.

Тогава Фродо излезе напред, пое короната от Фарамир и я поднесе на Гандалф; Арагорн коленичи и Гандалф положи Бялата корона на главата му с думите:

— Дойдоха дните на краля и нека бъдат благословени, додето се извисява тронът на Валарите.

А когато Арагорн се изправи, всички замряха, загледани в него, защото им се стори, че едва сега владетелят им се разкрива за пръв път. Величав като древните морски крале се извисяваше той над всички наоколо; прастар изглеждаше, ала и в разцвета на мъжката си сила; мъдрост лежеше на челото му, мощ и изцеление криеха ръцете му, сияние го обгръщаше. И тогава Фарамир извика:

— Вижте краля!

И в този миг засвириха всички фанфари, крал Елесар закрачи напред и стигна до бариерата, а Хурин Ключопазителя я отмести назад; под звуците на арфи, виоли и флейти, сред песента на звънки гласове, кралят Премина по обсипаните с цветя улици, стигна до Крепостта и влезе в нея, знамето с Дървото и Звездите се развя над най-високата кула и започна царуването на краля Елесар, възпято в безброй песни.

По негово време Градът стана по-прекрасен от когато и да било, по-красив дори от дните на първата си слава, изпълниха го дървета и фонтани, издигнаха се порти от митрил и стомана, улиците се покриха с плочки от бял мрамор; Планинският народ работеше тук, Горският народ с радост идваше насам, природа и хора се изцелиха и изпълниха с доброта, мъже и жени шетаха из къщите, звънтеше детски смях и не остана ни сляп прозорец, ни празен двор, а след края на Третата епоха на света Градът съхрани и в новата ера спомена и славата на отминалите години.

В дните след коронацията кралят се възкачи на трона в Залата на кралете, за да изрича волята си. Идваха пратеници на много страни и народи, от Изтока и Юга, от покрайнините на Мраколес и от западната страна Дун. Кралят прости на източните народи, които се бяха предали, и ги отпрати на воля, сключи мир и с народите на Харад, освободи робите на Мордор и им подари земите край езерото Нурнен. Мнозина призова, за да им изкаже възхвала и да възнагради храбростта им, накрая командирът на Стражата доведе Берегонд пред кралския съд.

И кралят рече на Берегонд: