Време на промени

— Що се отнася до истинския Кинал, новината е твърде тъжна — рекох аз. После изправих рамене и за пръв път откакто напуснах Глейн, си възвърнах едновремешната осанка. Същевременно отпратих телохранителите с такъв нетърпящ възражение жест, че те побързаха да отстъпят настрана. Сегворд впери в мен внимателен поглед. За последен път се срещнахме на коронацията на брат ми. От тогава бяха изминали две години и заедно с тях в миналото бяха останали меките детски черти на лицето ми. Годината прекарана в планината край дъскорезницата бе дала отражение върху фигурата ми, преживяната с фермерите зима бе обветрила лицето ми, а от дългите месеци моряшки живот косата и брадата ми се бяха сплъстили. Острият поглед на Сегворд проникна зад пелената на тези промени и бързо разпозна човека, който се криеше отдолу. После той на свой ред се хвърли към мен и ме прегърна с такова вълнение, че от изненада едва не загубих равновесие. Върховният съдия извика името ми, махна да отворят вратата и ме повлече вътре, където почти веднага бях обгърнат от така мечтания през последните месеци разкош.

22

Настаниха ме в една разкошно обзаведена стая и ми казаха, че е отредена за мен. После се появиха две млади прислужници и се заеха да разсъбличат подгизналите от пот моряшки дрехи. Кикотейки се през цялото време, те ме поведоха към една просторна вана, изкъпаха ме, парфюмираха ме, сресаха косата и брадата ми, като ми позволяваха от време да време да ги пляскам и щипя. Облякоха ме в дрехи от фина тъкан, каквито не бях носил от времето, когато живеех в двореца. Предложиха ми и скъпи украшения — масивен пръстен, украсен, както по-късно научих с камъче от пода на Каменната черква и блестящ медальон, на който бе прикрепен кристал от земята на Треиш. След няколко часа миене, парфюмиране и педикюриране, най-сетне прецениха, че мога да се явя пред Върховния съдия. Сегворд ме прие в една стая, която наричаше свой кабинет, но по-скоро наподобяваше просторна зала, достойна за трона на един септарх, управник на света. Спомням си, че изпитах известна досада от този разкош, защото Сегворд не само не беше царствена особа, но и се числеше сред низшата аристокрация на Манеран и само щастливият обрат на съдбата, позволил му да заеме този важен пост, го бе въвел в света на богатството и величието.

Още с влизането попитах за моята вречена сестра Халум.

— С Халум всичко е наред — увери ме той. — Макар вестта за твоята смърт да помрачи веселата й душа.

— И къде е тя сега?

— На разходка из Шумарския залив. Там, на един от островите имаме вила.

— Омъжи ли се? — запитах обхванат от страх.

— За съжаление, все още не.

— Има ли си някой?

— Не — повтори Сегворд. — Целомъдрието изглежда й е по вкуса. Кинал, надявам се, че като се върне ще поговориш с нея и ще я убедиш, че вече е време да помисли за брак. С всяка измината година шансовете за удачен избор намаляват.

— И кога ще се завърне от пътуването до острова?

— Всеки момент — отвърна Върховният съдия. — Колко ще е изненадана само да те срещне тук!

Запитах го за обстоятелствата на моята въображаема смърт. Отвърна, че преди около две години дотук достигнала вестта, че съм изгубил ума си и се скитам нейде из Глин, безпомощен и объркан. Сегворд се усмихваше, сякаш за да ми подскаже, че прекрасно разбира истинската причина, която ме е накарала да напусна Сала и че в мотивите ми няма и капчица безумие.

— Малко по-късно, — продължи той, — получихме съобщение, че господарят Стирон е изпратил по дирите ти агенти, за да те върнат у дома на лечение. Халум тогава ужасно се боеше за теб. И най-накрая, в края на това лято, един от министрите на брат ти съобщи, че си поел към Хюишторите в средата на зимата и си се изгубил сред снеговете и развихрилата се невиждана от много време насам виелица.

— И, доколкото се досещам, тялото на господаря Кинал не е било намерено през пролетното затопляне и е било оставено да почива сред снеговете на Хюишторите, вместо да бъде докарано в Сала и погребано със съответните церемонии?

— Нямаше съобщение за открито тяло.

— Е, нищо чудно тялото да се е спуснало с пролетните реки на юг, за да спре пред прага на Върховния съдия на Манеран.

Сегворд избухна в смях.

— Имаш доста здрав вид за един дух!

— По-скоро изморен.

— Какво се случи с теб в Глин?

— Студено посрещане, но не само от страна на времето.