Време на промени

Стоях като парализиран. Възможно ли бе Халум да има сестра-близначка? Знаех, че има друга сестра, която бе далеч по-малка от нея. Не можех да повярвам, че е крила от мен през всичките години прекарани заедно факта, че има близначка. Но приликата бе изключителна и смущаваща. Чел бях, че едно време на Земята познавали тайната да създават изкуствени същества от химикали, които дотолкова приличали на оригинала, че можели да заблудят майка и любовник и в този миг бях готов да повярвам, че по някакъв начин тайната е била запазена през вековете до ден днешен и че фалшивата Халум пред мен е просто едно дяволско копие на моята истинска вречена сестра.

— Простете тази глупава грешка — рекох аз. — Този човек ви помисли за Халум.

— Това се случва често.

— Вие роднина ли сте й?

— Аз съм дъщеря на брата на Върховния съдия Сегворд.

Каза ми, че се нарича Лоймел Хелалам. Халум никога не ми бе споменавала за своята братовчедка и дори да го бе правила, аз нямах спомен. Колко странно, че бе скрила от мен за съществуването на нейно огледално изображение в Манеран! Назовах се и Лоймел веднага се досети, че аз съм вречения брат на Халум, за когото по всичко изглежда бе слушала много. Чертите й поомекнаха и хладината в погледа й започна да се топи. От своя страна аз също започнах да преодолявам първия шок от срещата и вече гледах на Лоймел с любопитство и симпатия, защото тя бе красива и желана и за разлика от Халум — само на една ръка от мен. Можех, ако за миг примижа, да видя пред себе си своята обичана вречена сестра и дори ми се струваше, че гласът й се променя. Двамата закрачихме из двора, погълнати в оживен разговор. Научих, че Халум ще се върне у дома тази вечер и че Лоймел е дошла за да подготви посрещането й. Научих също и някои неща за Лоймел, защото, подобно на своите сънародници, тя не бе така затворена, както са северняците. Лоймел ми каза, че е по-голяма с една година от Халум, че не е омъжена и че наскоро е прекъснала годежната си връзка с един манерански принц от стара, благородна, но за зла участ обедняла манеранска фамилия. Приликата си с Халум обясни с това, че майка й и майката на Халум са братовчедки, а само пет минути по-късно, докато се разхождахме под ръка, тя ми намекна със скандална откровеност, че вероятно Върховният съдия преди доста години е посетил брачното ложе на своя брат и че тя е може би полу-сестра, а не братовчедка на Халум. Разказа ми още много неща.

Но в мислите ми беше само Халум, Халум, Халум, Халум. Застаналата пред мен Лоймел съществуваше само като отражение на моята вречена сестра. Само час след като за пръв път се срещнахме, Лоймел и аз се озовахме в моята спалня и когато робата й се плъзна по голото й тяло, аз си казах, че сигурно кожата на Халум е също толкова нежна, гърдите й са също толкова сочни, бедрата й така стройни и зърната й набъбват по същия начин, когато се отъркат в мъжка ръка. А сетне се изтегнах гол до Лоймел и започнах нежно да я галя. Тя се притискаше към мен и стенеше страстно, тогава покрих тялото й с моето и тъкмо преди да проникна в нея, прониза ме смразяващата мисъл: Слушай, не знаеш ли, че е забранено да обладаваш собствената си вречена сестра. В същия миг членът ми омекна като отпуснато на земята въже. Но объркването ми бе съвсем краткотрайно, аз сведох очи към лицето й, казах си, че под мен лежи не Халум, а Лоймел, която жадува да бъде обладана, почти веднага почувствах, как мъжествеността ми се завръща и телата ни се сляха в едно. Но тук ме очакваше поредното унижение, защото в мига, когато членът ми проникна в нея, нечий глас прошепна в мислите ми: „Ето че прониза плътта на Халум“ и това ме накара да изпитам такава неудържима възбуда, че почти веднага избухнах във върховна страст. Колко непосредствена е връзката между умът и органа за удоволствие и каква измамна е представата, че обладаваш една жена, докато същевременно прегръщаш друга! Отпуснах се до Лоймел, пламнал от срам и унижение и зарових лице във възглавницата, но тя продължаваше да се притиска към мен, завладяна от възбуда, подобна на моята, докато не след дълго отново изпитах желание за нея и този път успях да й дам екстаза, който така страстно желаеше.