Време на промени

Разказах му, за това как са си измили ръцете роднините на майка ми, за престоят в планината и за всичко останало. След като изслуша разказа ми, съдията се поинтересува от по-нататъшните ми планове. Отвърнах, че възнамерявам да си намеря подходящо занимание, да преуспея в него, а също да се оженя и да се установя тук, защото за мен Сала е затворена, а към Глин не изпитвах никакъв интерес. Сегворд кимна замислено. После отбеляза, че точно в този момент в неговата служба имало свободно чиновническо място. Заплащането не било кой знае какво, нито постът бил престижен и да се моли един принц от Сала да заеме подобен пост би било почти абсурдно, но все пак работата била интересна, предоставяла добри възможности за развитие и можела да се окаже трамплин към нещо по-добро, докато се адаптирам към живота в Манеран. И тъй като от самото начало имах намерение да моля за нещо подобно, рекох му, че с радост бих приел предложението и че не изпитвам никакви угризения по повод моя благороднически произход, защото за мен тези неща са вече минало.

— Това, което възнамерява да постигне този човек тук, — заявих аз, — ще зависи единствено от неговите достойнства, а не от връзките или положението в обществото.

Което си беше чисто самохвалство, защото дори да не се възползвах от кралското си потекло, със сигурност възнамерявах да разчитам на връзките си по линия на моята вречена сестра и къде тогава щяха да се проявят собствените ми качества?

23

Преследвачите с всеки изминат миг се приближават. Вчера, докато се разхождах през този район на Изгорените низини, недалеч от тук в южна посока попаднах на следи от машина, отпечатани дълбоко в червеникавия пясък. А тази сутрин, навъртайки се недалеч от мястото, където се събират птицерозите — привлечен може би от някакъв самоубийствен инстинкт? — чух грохот в небето и като вдигнах глава, видях високо над мен да прелита самолет на въоръжените сили на Сала. Подобни машини са изключителна рядкост тук. Самолетът се снижи, направи широк кръг — приличаше на гигантски птицерог — но аз се прикрих зад една купчина и струва ми се, останах незабелязан.

Възможно е и да греша за целта на подобна активност. Нищо чудно следите в пясъка да са от колата на някоя ловна дружина, която случайно минава през този район, а самолетът да извършва тренировъчен полет. Но мисля, че не греша. И ако наблизо има ловци, няма съмнение че са излезли на лов за мен. Примката постепенно се затяга. Ще трябва да пиша малко по-бързо, защото все още имам много да ви разкажа и се страхувам, че ще бъда прекъснат преди да завърша. Стирон, братко, дай ми поне още няколко седмици!

24

Върховният съдия на манерананския Порт е един от висшите сановници. В негова юрисдикция са всички търговски въпроси на столицата, ако между търговците възникнат спорове, те се решават в съда. Освен това, според предварително сключеното споразумение между отделните провинции, съдията притежава власт над всички националности, така че ако пред него бъде изправен морски капитан от Глин, Крел, Сала, или западните региони, той е длъжен да се подчинява на наложената присъда без право да я обжалва в собствената си страна. Това право принадлежи на Върховния съдия от най-древни времена и ако в началото, той е бил само посредник между възникналите спорове, с течение на времето отговорността и властта му са растели. Той единствен има право да регулира потока от чужди стоки в пристанището на Манеран и да издава търговски разрешения на корабите от Глин, Треиш и Сала. От решенията му зависи съдбата на не една провинция. И тъкмо затова, съдията непрестанно е ухажван от септарси, отрупван с дарове, засипван с почести и скъпоценности, с надеждата, че ще остане благосклонен към нечии флот или интереси. С други думи, Върховният съдия е икономическият филтър на Вилейда Бортан, отваряйки и затваряйки търговски пътища по своя воля. Но действията му не са резултат на хрумвания и прищевки, а на внимателно проследяване движението на стоки и ценности из континента и от тази гледна точка, приносът му за обществото е направо неоценим.

Службата не е наследствена, а се дава доживотно и свалянето на един Върховен съдия е процес сложен, мъчителен и продължителен. По волята на обстоятелствата, Върховният съдия с енергичност и инициативност може да стане по-могъщ дори от самия първи септарх на Манеран. А и без това, властта на септарха в Манеран през последните двеста години е доста отслабена и държавният глава е по-скоро церемониална фигура. Макар първият септарх все още да е украсен с белезите на величието, той е принуден да се съветва по всички икономически въпроси с Върховния съдия, а последният от своя страна до такава степен е обвързан с всички структури на правителството, че наистина е трудно да се определи, кой е истинският управник.