Време на промени

Неведнъж през годините след сватбата се питах защо ме прие Лоймел. Току що бе отказала да даде ръката си на принц от нейното царство и то защото бил беден, а се съгласи да заживее с мен, също принц, но не само беден, но и изгнаник. Защо го направи? Заради моя чар? Едва ли, тогава все още бях прекалено млад и недодялан. Заради перспективите, които се разкриваха пред мен? Но по онова време тези перспективи все още бяха доста мъгляви и неясни. Или заради физическите ми достойнства? Да, не можех да се оплача от тялото си, но Лоймел едва ли бе чак толкова лекомислена, че да се омъжи само заради едни широки плещи и здрави мускули. На това отгоре още при първата ни среща бях разкрил своето неумение като любовник, а и в последващите любовни схватки не бях кой знае колко по-добър. В края на краищата, стигнах до заключението, че Лоймел е спряла избора си на мен по две причини. Първата — че е самотна и объркана след разтрогването на предишния й годеж и аз съм й се сторил подходящо пристанище, при това от кралско потекло. А втората — че Лоймел завиждаше на Халум за всичко и знаеше, че като се омъжи за мен, ще спечели едничкото нещо, което Халум не можеше никога да притежава.

Моят собствен мотив да поискам ръката на Лоймел беше съвсем очевиден. Обичах Халум, а Лоймел бе нейното отражение, Халум ми бе отказана от съдбата, затова избрах Лоймел. Докато притисках в обятията си Лоймел, можех да си представям, че прегръщам Халум. Когато се предложих за съпруг на Лоймел, не изпитвах любов към нея, единственото, което ме привличаше, бе че тя е възможно най-близкото създание до онази, която наистина желаех.

Бракосъчетания, в основата на които лежат мотиви като моят и на Лоймел обикновено не са особено щастливи. Нашият брак не се отличаваше, започнахме като непознати и с течение на времето се отчуждавахме все повече. Що се отнася до мен, аз се бях оженил за една тайна мечта, а не за жена. Но човек трябва да живее не във мечтите си, а в реалния свят, където Лоймел бе моята истинска жена.

27

А междувременно, в моята канцелария в Съдебната палата, аз напрягах сили за да се справя с работата, осигурена ми от моя вречен баща. Всеки ден на бюрото ми се струпваше огромна купчина от доклади и съобщения, всеки ден аз се опитвах да реша кои от тези документи трябва да стигнат до Върховния съдия и кои да бъдат игнорирани. Естествено, в началото не разполагах с никаква основа за преценка. Сегворд се стараеше да ми помогне, помагаха ми и други чиновници от канцеларията, които отрано бяха осъзнали, че ще имат повече полза, ако застанат на моя страна, вместо да ми подлагат крак по пътя нагоре. Бързо навлязох в същината на моите задължения и още преди средата на горещото лято се справях уверено, сякаш бях прекарал последните двадесет години зад това бюро.

В преимуществената си част, материалите, които се изпращаха до Върховния съдия не струваха и пукната пара. Бързо се научих да преценявам стойността на документите като плъзгам поглед по страниците, понякога ми бяха достатъчни само няколко изречения. Стилът, в който бяха написани говореше достатъчно — открих, че ако един човек не е в състояние да изложи мислите си на хартия ясно и точно, то най-вероятно той не умее да мисли. Стилът — това е човекът. Ако произведението е тромаво и вяло, такъв, без никакво съмнение ще е и неговият автор и тогава, какви прозрения би могъл да предложи той на канцеларията? Един посредствен и недалновиден ум може да роди само посредствени и недалновидни концепции. Самият аз също трябваше да изписвам огромно количество документи, да сбивам и пресъздавам накратко смисъла на прочетеното в множество доклади и ако съм имал известна литературна дарба, белезите й могат да се открият сред документите в канцеларията на Съдийството. И стилът ми наистина е отражение на човека, защото знам, че съм прям, сериозен, склонен към емоционални жестове и способен в общуването да разкрие повече отколкото позволяват общоприетите норми — всички тези качества откривам и в моите произведения. Знам, че стилът ми има своите недостатъци, но аз го харесвам, както харесвам и себе си, независимо от моите недостатъци.