Време на промени

Фактите по делото бяха повече от ясни, нямаше никакво съмнение за това в чия полза да бъде отсъждането. Един от низшите чиновници потвърди подадения от Швайц иск и нареди на недобросъвестния местен търговец да изплати съответното обезщетение. Обикновено не ме занимаваха с подобни маловажни въпроси. Но когато на бюрото ми се появиха вече уредените документи и аз ги подготвях за подписване от Върховния съдия Калимол, случайно забелязах, че ищецът по делото е жител на Земята.

Бях завладян от внезапно изкушение. В мен изведнъж се пробуди старата страст по Земята — представите за хора с пипала, допълнителни очи и какво ли не още. Трябваше да се срещна с него. Какво ли очаквах да науча? Отговорите на хиляди въпроси, които са кръжали в главата на едно момче? Някакъв ключ към природата на онези сили, които са отпратили човека към звездите? Или може би търсех забавление, краткотрайна утеха от иначе скучния живот?

Помолих Швайц да ме посети в канцеларията.

Той се появи малко след това, забързан, енергичен, трескав, облечен в пищни, разноцветни дрехи. Усмивката му бе почти налудничава, здрависа се се мен, подпря се на бюрото, после отстъпи рязко назад и закрачи нервно из стаята.

— Бог да ви пази, ваша светлост! — извика той.

Предположих, че странното му държание, вълнението и неспокойството идват от страха му от мен. Сигурно се опасяваше, че щом е повикан от висш сановник заради едно дребно и вече решено дело, нещата не вървят на добре. Но по-късно открих, че експресивните му маниери са по-скоро израз на вечно търсещата му натура, а не на някакво моментно напрежение.

Швайц беше мъж със среден ръст, имаше стройно и мускулесто тяло. Кожата му бе потъмняла от слънцето, косата му бе в цвета на тъмен пчелен мед и се спускаше надолу чак до раменете. Очите му бяха светли, пронизващи, усмивката бърза и леко надменна, от него се излъчваше някаква момчешка енергичност, непресъхващ ентусиазъм, който в първия миг направо ме очарова, но с времето все по-често събуждаше в мен досада. И въпреки това Швайц не беше момче, лицето му бе изрисувано с линиите на възрастта, а в косата му се виждаха първите сребърни нишки.

— Седнете, моля — поканих го аз, подразнен от неспирното крачене из стаята. Зачудих се с какво да започна разговора. Колко въпроса ще успея да задам, преди да ми напомни за изискванията на Завета и да затвори уста? Ще разговаря ли за себе си и за своя свят? Имах ли някакво право да прониквам в тайните на душата му, след като ми бе забранено да го върша с който и да било бортанец? Скоро щях да науча. Борех се с любопитството си. Дръпнах пред себе си папката с документите по неговото дело, затворих я и му я подадох. На лицето му се изписа нещастно изражение и аз побързах да го успокоя:

— Този човек винаги решава първо най-важните проблеми. Молбата ви е удовлетворена. Още днес Върховният съдия Калимол ще подпечата заповедта и до изгрева на луната ще получите вашето обезщетение.

— Чудесно казано, ваша светлост.

— С това въпросът е приключен.

— Толкова кратка среща? Нима беше необходимо да се осъществи тази среща само за да разменим няколко думи, ваша светлост?

— Този човек, — отвърнах аз, — признава, че бяхте повикан тук за да бъдат обсъдени въпроси извън вашият малък съдебен проблем.

— Така ли, ваша светлост? — имаше объркан и разтревожен вид.

— Да разкажете за Земята, — продължих аз. — И да задоволите любопитството на един скучаещ бюрократ. Съгласен ли сте? Бихте ли изпълнили подобна молба след като знаете, че сте били примамен тук на пръв поглед по служебен въпрос? Знаете ли, Швайц, този човек от малък изпитва страстен интерес към Земята и нейните обитатели. — И за да успокоя обърканите му мисли, които се отпечатваха една след друга на лицето му, аз се заех да разказвам за срещата с предишните двама земляни и за детинската си представа, че имат някакви чудати различия. Той се отпусна, заслуша се с интерес и още преди да завърша разказа си, започна да се смее от сърце.

— Нокти! — викаше развълнувано. — Пипала! — Швайц прокара ръка по лицето си. — Наистина ли сте го мислели, ваша светлост? Че хората от Земята са такива странни създания? За Бога, ваша светлост, бих искал да имам нещо подобно, прикачено на тялото си, само за да мога да ви позабавлявам!

Потреперих, когато чух Швайц да говори така открито за себе си. Изпитвах смущение и дори лека обида от така небрежно произнесеното неприличие и това не остана незабелязано за Швайц. Той скочи на крака, очевидно притеснен и побърза да ме успокои.

— Хиляди извинения! Този човек понякога забравя, че трябва да спазва определени норми в обръщението си, но той не е свикнал с…

— Никой не е обиден — побързах да отвърна.

— Трябва да ви призная, ваша светлост, че е твърде трудно да се справиш със старите привички. Използвайки вашия език, този човек без да иска…