Време на промени

— Ни най-малко. Тук, на Бортан, изглежда всички сте искрено вярващи. По-скоро е забавно. Знаете ли, ваша чест, този човек никак не е вярващ. Ама никак. Опитва се, опитвал се е неведнъж, внушавал си е отново и отново, че действително има същества, които ни превъзхождат във всичко, които влияят на съдбините ни и понякога, макар и съвсем за малко, ваша чест, този човек е вярвал, но после отново в него е блясвала искрата на скептицизма. А сетне си е казвал: „Не, това е невъзможно, то противоречи на всякаква логика. Противоречи на логиката и здравия разум!“

— Но как можете да живеете без присъствието на нещо свято?

— Този човек се справя съвсем добре. С малки изключения.

— И какви са те?

— Ами например редките случаи, когато го завладява мисълта, че е съвсем сам във вселената. Гол е под звездите, а тяхната светлина огрява непокритата кожа и запалва под нея студен огън и няма никой, който да му предложи убежище, никой, пред когото да се моли и да иска прошка. Разбирате ли? Небето е от лед и земята е от лед и никой не може да ги разтопи. Никой. Този човек жадува да открие нещо, в което да вярва, да се прекланя, да пада на колене и да се отдава на силите на метафизиката. Да вярва, искрено и докрай! Но не може. И тук започва ужасът. Плачът без сълзи. Безсънните нощи — лицето на Швайц бе почервеняло от вълнение. Зачудих се дали е с всичкия си. Той се пресегна през бюрото, положи ръката си върху моята — този жест ме порази, но аз не се отдръпнах — и промълви пресипнало: — Вярвате ли в боговете, ваша светлост?

— Разбира се.

— В буквален смисъл. Наистина ли мислите, че има бог на пътешествениците, бог на рибарите, бог на фермерите, че някой горе отговаря за септарха и…

— Има сила — прекъснах го аз. — Която въдворява ред и придава форма на вселената. Тази сила се проявява по различни начини и за да прехвърлим мост през бездната, която ни разделя от нея, ние наричаме всички тези прояви „божествени“ и разкриваме пред тях душите си. Онези от нас, които не притежават багажа на познанието, приемат боговете буквално, като същества със свой облик и подобие. Но всички останали осъзнават, че те са по-скоро метафора, външен израз на божествената сила, а не някакво свръхмогъщо племе, живеещо над нас. Но нито един обитател на Вилейда Бортан не отрича напълно тяхното съществувание.

— Този човек може само да ви завижда — рече Швайц. — За това, че сте израснал с една култура, която има структура и съдържание, вяра в абсолютните стойности, кара ви да се чувствате като част от един божествен план — колко красиво е всичко това! Да бъдеш посветен в една система на религиозното преклонение — това напълно компенсира недостатъците на вашето общество.

— Недостатъци? — вдигнах тревожно глава. — Какви недостатъци?

Швайц присви очи и облиза устни. Може би преценяваше, дали ще ме оскърби с това, което трябва да каже.

— Може би недостатък е прекалено силна дума — отвърна той. — По-скоро, би трябвало да се използва понятие, като „ограничения на обществото“, или с други думи — известна стриктност. Този човек има пред вид вашата традиция да издигате стени по между си. Наложеното табу, срещу себеразкриването, срещу откровения разговор…

— Нима този човек не разкри днес пред вас душата си? — запитах го аз.

— Да, — кимна Швайц, — но вие разговаряхте с един чуждоземец, субект, който не принадлежи на вашата култура и когото тайно подозирате, че притежава пипала и дълги нокти! Ще бъдете ли така прям с един манерански гражданин?

— Никой в Манеран не би ми задал въпроси, подобни на вашите.

— Може би. Този човек не притежава вашето възпитание за самоограничаване. Въпросите за вашата религия и философия — нима смятате, че са наскърбили интимността на вашата душевност? Обидих ли ви с нещо, ваша чест?

— Този човек не страда от предразсъдъци, когато разговаря за подобни неща — отвърнах аз, но не бях съвсем уверен.

— Но все пак, засегнатите теми са табу, нали? Не използвахме неприлични думи, с изключение на едно малко невнимание, но неприлични бяха идеите, които споделяхме, а с това и осъществената връзка. Вие си позволихте да снижите част от стената, нали? И затова, този човек ви е дълбоко признателен. Той живее на тази планета от доста време и досега не е разговарял така свободно с нито един бортанец! До днешния ден, когато този човек почувства, че искате макар и до известна степен да се разкриете пред него. Това беше едно необичайно преживяване, ваша чест — на устните му отново се появи налудничавата усмивка. Той закрачи трескаво из канцеларията. — Този човек не искаше да критикува вашия начин на живот — продължи Швайц. — По-скоро искаше да подложи на преценка някои негови аспекти, докато се опитваше да разбере смисъла на други.

— Кои искате да прецените и кои да разберете?