Време на промени

— Но пред всички останали нямате право да се оплаквате, да облекчавате бремето на душата си, да молите за съвет, да разкривате своите желания и нужди, да говорите за сънищата и фантазиите си, можете единствено да обсъждате някакви странични, безчувствени въпроси — Швайц потрепери. — Простете, ваша светлост, но този човек намира вашия начин на живот за прекалено суров. А той търси по-скоро топлина, любов и човешка близост, за да може да споделя, да се разкрива. Във вашия свят обаче, на почит са ценности напълно противоположни.

— И досега имахте ли какъвто и да е успех, — запитах аз, — в търсенето на топлина, любов и човешка близост?

— Не е толкова лесно — сви рамене Швайц.

— Ние никога не се чувстваме самотни, защото имаме вречени роднини. С Халум, с Ноим и онова, което дават, необходим ли е на този човек останалият свят от непознати?

— А когато вашите вречени роднини не са под ръка? Ако, да речем, се скитате из снеговете на Глин?

— Тогава, този човек ще бъде подложен на страдание. И волята му ще бъде закалена. Но подобни ситуации са изключение. Швайц, нашата система наистина създава известна изолация, но тя гарантира и правото на любов.

— Но не и любовта между съпруг и съпруга. Нито между бащата и детето.

— Може би сте прав.

— И дори любовта между вречени роднини е ограничена. Ето например вие сам признахте, че изпитвате страст към вашата вречена сестра Халум, която не можете…

Прекъснах го с рязък глас.

— Да говорим за други неща!

Лицето ми се обля в червенина. Почувствах, че ми става горещо.

Швайц кимна и леко се подсмихна.

— Простете, ваша светлост. Разговорът ни стана твърде напрегнат, този човек не искаше да ви обиди.

— Добре, добре.

— Забележката беше твърде лична. Този човек се чувства засрамен.

— Направихте го без да искате — отвърнах аз, подразнен от това, че ме бяха ухапали по болното място и аз бях реагирал прекалено невъздържано. Сипах си още вино. Известно време отпивахме мълчаливо.

— Ваша светлост, — заговори след малко Швайц, — ще позволите ли този човек да ви направи едно скромно предложение? Съгласен ли сте да вземете участие в един малък експеримент, който може да ви се стори не само интересен, но и полезен?

— Продължавайте — рекох аз и се намръщих, леко разтревожен.

— Вече знаете, — поде той, че този човек твърде отдавна е осъзнал самотното си положение във вселената и че без никакъв успех дълги години е търсил разбиране и приятелство. За вас, въпросът е решен с помощта на религиозната вяра, но този човек не е съумял да прегърне вярата поради прекомерната си обвързаност с рационалния начин на мислене. Той не може да прозре смисъла на съприкосновението само с помощта на молитва, ритуал или дума. Подобен способ е напълно възможен за вас и този човек ви завижда за това. Той се чувства като в капан, самотен, изолиран в главата си, обречен на метафизично изгнание, захвърлен на произвола на съдбата. Той не намира нищо приятно или желано в подобно лишено от присъствието на бога съществувание. Вие, бортанци можете спокойно да понасяте състоянието на емоционална изолация, на което сте се обрекли, защото намирате утеха в своята религия, имате вашите изповедници и онова мистично докосване до боговете, което ви дават те, но разговарящият с вас не притежава подобни предимства.

— Това вече сме го обсъждали нееднократно — рекох аз. — Споменахте за някакво предложение, за експеримент.

— Търпение, ваша светлост. Този човек има нужда да обясни всичко подробно, стъпка по стъпка.

Швайц ме надари със своята очарователна усмивка, а в очите му блестяха хиляди замисли. Ръцете му жестикулираха развълнувано, докато обясняваше:

— Може би на ваша светлост е известно, че съществуват определени химични съединения — иначе казано лекарства — които разкриват пътя към безкрайността или поне създават илюзия, че използващият ги е поел по този път, за да надзърна макар и за кратко в митичното царство на непостижимото. Да? Познати от хилядолетия, тези лекарства са били употребявани още преди земляните да напуснат своята планета. Намирали са своето място в древните религиозни ритуали. Други са ги използвали като заместител на вярата, като бърз начин да се открият тайните на религията, като проход към безкрайността за онези, които не могат да открият друг път.

— Тези лекарства са забранени на Вилейда Бортан.

— Разбира се, разбира се! За вас те са само заобиколен път на официалната религия. Защо да се губи време при изповедника, когато същото може да се постигне с една единствена таблетка? По този въпрос вашият закон е съвсем категоричен. Ако позволите употребата на подобни химически средства Заветът няма да просъществува дълго.

— Вашето предложение, Швайц — рекох аз.