Време на промени

— Първо, този човек трябва да ви признае, че е употребявал подобни лекарства, но не ги намира за напълно задоволителни. Вярно е, те разкриват необятното. Вярно, позволяват на човек да се слее с бога. Но само за малко, в най-добрия случай за няколко часа. А след това е също толкова самотен, колкото и в началото. Защото това е илюзия за разкриване на душата, а не самото разкриване. Докато тук, на тази планета се произвеждат лекарства, които осигуряват истинския акт.

— Какво?

— В Шумара Бортан — обясни Швайц, — обитават онези, които са избягали от повелите на Завета. На този човек бе обяснено, че те са диваци, ходят голи, хранят се с корени, риба и семена, че са захвърлили наметалото на цивилизацията и са се завърнали към варварството. Това научи този човек от един пътешественик, посетил континента наскоро. Но също така узна, че в Шумара Бортан използват опиат, приготвен от корени на определено растение, който притежава способността да открива един към друг умовете на хората, така че всеки може да чете и най-съкровените мисли на другия. Това е напълно противоположно с принципите на Завета, нали? С помощта на тези корени, шумарци познават и най-закътаните ъгълчета на душите си.

— Този човек неведнъж е чувал какви ли не разкази за диващината на шумарския народ — рекох аз.

Швайц приближи лицето си до моето.

— Този човек си признава, че е изкушен да опита шумарското лекарство. Той се надява, че ако успее да проникне в ума на друг човек, ще открие онази душевна близост, която така дълго е търсил. А може би и моста към безкрайността, към душевната трансформация? Какво ли не е опитвал този човек, с надежда да постигне прозрението. Защо не и това?

— Ако съществува.

— Ако съществува, ваша чест. Завърналият се от Шумара Бортан пътешественик е донесъл със себе си малко от това лекарство и любопитният землянин побърза да си купи.

Швайц извади малко прозрачно пакетче и ми го подаде. Вътре имаше някакъв ситен бял прах, приличащ на захар.

— Ето го — рече той.

Облещих се в пликчето, сякаш бях съгледал опасна отрова.

— И вашето предложение? — повторих аз. — Вашият експеримент, Швайц?

— Да опитаме и двамата от шумарското лекарство.

31

Можех да блъсна пакетчето от ръката му, а после да наредя да го арестуват. Можех да го изгоня и никога повече да не се срещна с него. В края на краищата, можех да извикам, че това е невъзможно и да откажа да се докосна до белия прашец. Но не избрах нито една от тези възможности. Предпочетох да запазя хладнокръвие, да проявя известно любопитство и да продължа играта на думи, която бях започнал с него. С това го окуражих да ме поведе още по-навътре в подвижните пясъци.

— Нима мислите, — запитах аз, — че този човек с такава лекота би отхвърлил Завета, в който се е клел?

— Този човек смята, че вие притежавате остър и любознателен ум и не бихте пропуснали подобна възможност за просветление.

— Незаконно просветление?

— Всички истински просветления, в началото са били незаконни. Дори религията на Завета, нима вашите предци не са били принудени да заминат на други светове, за да могат свободно да я практикуват?

— Този човек не приема подобни аналогии. В момента не разговаряме за религия. Обсъждаме едно опасно лекарство. Вие предложихте на този човек, да обърне гръб на всичко, в което е вярвал досега и да се разкрие пред вас, така както не се е разкривал пред изповедник или вречен роднина.

— Да.

— И вярвате, че той е способен на подобна постъпка?

— Този човек вярва, че от този опит ще излезете променен и пречистен, стига разбира се, да се съгласите.

— Този човек би могъл да излезе уплашен и объркан.

— Съмнително. Познанието никога не наранява душата. То само я пречиства.

— Колко сте хлъзгав, Швайц! Кажете, мислите ли, че е възможно да издадеш пред един непознат, чужденец, чуждоземец най-съкровените си мисли?

— Защо не? По-добре пред непознат, отколкото пред приятел. По-добре пред землянин, отколкото пред сънародник. Няма от какво да се страхувате — землянинът ще ви оценява по земни, а не по бортански стандарти. Няма да ви критикува, нито пък ще е разочарован от онова, което се крие в ума ви. А освен това, землянинът ще напусне тази планета след около година, за да измине сто или двеста светлинни години разстояние. Какво значение, че някога сте смесили мислите си с неговите?

— Защо толкова настоявате на това смесване?

— От близо осем луни, — рече той, — лекарството стои в джоба на този човек, докато търси някой, с когото да го сподели. Вече изглеждаше, че търсенето ми ще остане напразно. След това този човек ви срещна, прозря силата и способностите ви, вашето скрито бунтарство…

— Този човек не притежава никакво скрито бунтарство, Швайц! Той приема напълно обкръжаващия го свят.

— Ще позволите ли да бъде споменато деликатното отношение към вашата вречена сестра? Този симптом е в пълно противоречие с основните разбирания на вашето общество.

— Може би. Може би не.

— Ще знаете по-добре след употребата на шумарското лекарство. Тогава по-рядко ще казвате „може би“ и по-често „със сигурност“.