Време на промени

— Откъде знаете, след като самият вие не сте изпробвал лекарството?

— Този човек има подобно впечатление.

— Това е невъзможно — рекох аз.

— Един опит. Таен съюз. Никой не ще узнае.

— Невъзможно.

— Нима се страхувате да споделите мислите си?

— Този човек е научен, че подобно споделяне е безбожно.

— Учението може да бъде погрешно — отбеляза той. — Никога ли не сте се изправяли пред изкушение? Не ви ли се е случвало да изпитате такъв екстаз от изповедта, че да пожелаете да го споделите с някой, когото обичате, ваша чест?

Отново бе засегнал болно място.

— Този човек е спохождан често от подобни мисли — признах. — Представял си е, че пред него седи не някой грозен изповедник, а Ноим, или Халум и че изповедта е в две посоки…

— Значи вие макар и несъзнателно мечтаете да изпробвате подобно лекарство!

— Не. Не.

— А може би, — предположи Швайц, — ви отблъсква не самата мисъл за себеразкриване, колкото фактът, че ще го извършите пред един непознат? Да не би да желаете, да споделите лекарството с някой ваш сънародник? С вашия вречен брат? С вречената ви сестра?

Замислих се над думите му. Представих си, че седя до Ноим и прониквам в мислите му, там, където никога преди това не ме е допускал. И той прониква в моите. Или до мен е Халум… правя го с Халум…

Швайц, изкусителю!

След като ме остави малко да помисля, той продължи.

— Харесва ли ви тази идея? Ето, вземете. Този човек се отказва от шанса, който би могъл да получи от това лекарство — той пъхна пакетчето в ръката ми. Толкова се уплаших от неочаквания жест, че го изпуснах на масата.

— Но това ще ви лиши от надеждата, която сте вложили в него — рекох аз.

— Няма значение. Този човек може да се сдобие с още от лекарството. Може би дори ще открие друг съучастник за опита. А междувременно, ваша чест, вие ще познаете екстаза. Ето, виждате ли, дори един землянин може да бъде всеотдаен. Вземете го, ваша чест. вземете го.

Погледнах го мрачно.

— А не ви ли се струва, Швайц, че само се преструвахте, че сте готов да погълнете лекарството? И че всъщност, търсехте някой, който да се подложи доброволно на този експеримент, за да сте сигурен, че лекарството е напълно безопасно, преди да го използвате?

— Грешите, ваша чест.

— Възможно. А може би точно това целите — представих си как предлагам лекарството на Ноим, той се свлича на пода в ужасни конвулсии, още преди да съм поел моята доза. Блъснах пликчето към ръката на Швайц. — Не. На предложението се отказва. Този човек оценява вашето великодушие, но не е съгласен да подложи на експеримент неговите най-близки същества.

Лицето му беше почервеняло.

— Не исках да ви оскърбя, ваша чест. Предложението бе направено от добро сърце, но ако желаете, можем да се върнем към първоначалното предложение. Двамата ще си поделим лекарството, без да узнае никой, като експеримент за неговите възможности. И така ще разберем каква сила притежава и дали наистина може да разкрие пред нас вратите на необятното. Този човек ви уверява, че и двамата ще научим много.

— Няма съмнение, каква ще е ползата за вас — отвърнах аз. — Но какво ще спечели от това…

— Вие ли? — Швайц се засмя. — Вие, ваша чест, ще научите първо — дали лекарството е безвредно, второ — в каква дозировка трябва да се приема и трето — ще изгубите страхът от себеразкриване. А после, когато се снабдите с необходимото ви количество, ще бъдете готов да се заемете с онова, което в момента не смеете да сторите. Ще можете да предложите от лекарството на единствения човек, когото обичате истински. И тогава ще разтворите напълно мислите си пред Халум и нейните ще станат достъпни за вас.

32

Има една история, разказвана често на децата, които учат Завета. В нея се разказва за онези дни, когато боговете все още са крачели по земята в човешка форма, а първите хора не се били заселили на Бортан. Боговете по онова време, дори и не подозирали своя божествен произход, защото наоколо нямало простосмъртни, с които да се сравняват, а по природа били същества скромни, невинни и неподозиращи своите способности. Обитавали земите на днешен Манеран (именно по тази причина в наши дни манеранци твърдят, че живеят в свещени земи), хранели се с плодове и корени и ходели голи, а когато настъпвала меката манеранска зима, се увивали в плетени шалове от животинска козина. И нищо божествено нямало в тях.

Един ден, двама от тези небожествени богове решили да да поемат из широкия свят. Мисълта за подобно пътешествие хрумнала първо в главата на онзи бог, чието тайно име било Кинал, та в наши дни той се счита за бог на странниците.(Да, на негово име съм наречен). А този Кинал, на свой ред поканил да го придружи богинята Тирга, за която сега се смята, че бди над влюбените сърца. И тъй като Тирга, подобно на Кинал, била с неспокойна натура, тя поела с него.