Време на промени

Кинал и Тирга били в Дабис, когато това се случило и изваждали от едно тресавище триглав червей, за да го покажат на Дигант. Обърканите дигантови мисли обиколили света и достигнали чак до Дабис и като чули тези шумове, Кинал и Тирга захвърлили всичко и се понесли обратно към Треиш. Открили Дигант полумъртъв, с пламнал от безумие мозък, а обитателите на Треиш до един били мъртви, или изгубили разсъдък. Двете божества веднага се досетили за случилото се. Погубили Дигант за да настъпи тишина над Треиш. Сетне отишли при жертвите на неуспелия бог, възкресили мъртвите и изцерили болните. А накрая запечатали отвора в планината така, че никой да не може да счупи този печат, защото вече знаели, че хората не бива да пият от вълшебния поток, а само на боговете е позволено. А хората от Треиш паднали на колене пред тях и запитали уплашено: „Вие кои сте?“ и Кинал и Тирга отвърнали: „Ние сме богове, а вие сте само хора.“ И с това свършила божията наивност. А след тази случка, на хората било забранено да търсят начин да общуват с умовете си, заради онова, що бил сторил Дигант и в Завета било написано, че човек трябва да крие душата си от другите, защото само боговете могат да смесват мислите си, без да си вредят, а ние не сме богове.

33

Разбира се, намерих цял куп причини, за да отложа взимането на лекарството. Първо, Върховният съдия Калимол замина на ловно пътешествие и аз заявих на Швайц, че удвоената в негово отсъствие отговорност не ми позволява да се подложа в този момент на експеримента. Калимол се завърна, но се разболя Халум, използвах като извинение тревогата си по нея. Халум оздравя, но тогава Ноим покани Лоймел и мен да му гостуваме в имението му в южна Сала. Върнахме се малко преди да избухне войната между Сала и Глин, която създаде доста проблеми на всички в Съдийството. Така се търкаляха една след друга седмиците. Швайц ставаше все по-нетърпелив. Смятах ли въобще да приема лекарството? Не можех да му дам отговор. Наистина не знаех. Бях уплашен. Но в мен продължаваше да гори огънят на изкушението. Да надникна, като божество, в душата на Халум…

Отидох в Каменната черква, изчаках да се освободи Джид и се изповядах. Но не споменах нито дума за Швайц и неговото лекарство, страхувайки се да разкривам пред когото и да било своите опасни забавления. В резултат на това изповедта се превърна в провал, тъй като не бях съумял да разкрия напълно душата си пред изповедника и когато излязох от черквата, чувствах се дваж по-напрегнат и сърдит. Осъзнавах съвсем ясно, че не ми остава нищо друго, освен да се съглася с Швайц, че онова, което ми предлага е изпитание, през което трябва да премина, защото друг път няма. Той беше съзрял онова, което се крие в мен. Под привидната ми набожност, се криеше един потенциален предател на Завета. И накрая отидох при него.

— Днес — рекох му. — Сега.

34

Нуждаехме се от уединение. Съдийството притежаваше имение сред хълмовете, на около два часа път североизточно от Порт Манеран, където се настаняваха почетни гости и се обсъждаха важни търговски въпроси. Знаех, че в момента имението е свободно и поръчах да бъде запазено за срок от три дни. По обед същия ден взех Швайц със служебната си кола и без да губим време поехме към хълмовете. Обслужващият персонал в имението се състоеше от трима души — готвач, камериерка и градинар. Предупредих ги, че предстоят много сериозни разговори и че не бива да ни отвличат вниманието по никакъв повод. А след това двамата с Швайц се затворихме във вътрешните стаи.

— Най-добре ще е, — рече ми той, — да не приемаме никаква храна тази вечер. Освен това, препоръчва се тялото да е абсолютно чисто.

Имението разполагаше с великолепна сауна. Изтрихме се и се изкъпахме, а като излязохме, облякохме леки копринени халати. Очите на Швайц блестяха от вълнение. Аз се борех със страха и неспокойствието. Опасявах се, че съм взел решение, което необратимо ще промени целия ми живот. Имах чувството, че съм като някой, на когото предстои операция с минимални шансове за оцеляване. Завладян бях от някакво мълчаливо примирение — бях се съгласил, дошъл бях тук, готвех се да скоча в неизвестното и жадувах час по-скоро всичко да свърши.

— Последна възможност да се откажете — рече Швайц и се ухили.

— Не.

— Осъзнавате добре всички потенциални рискове, нали? И двамата нямаме никакъв опит с подобно средство. Може да се окаже опасно.

— Разбрано — рекох аз.

— Искам да изясним още нещо — че се съгласихте на този опит доброволно, без никаква принуда.

— Защо е това забавяне, Швайц? Давайте вашето лекарство.

— Този човек само искаше да се убеди, че ваша чест напълно си дава сметка за възможните последствия.

— Ако желаете, — отвърнах саркастично аз, — можем да сключим договор по общоприетия начин, за да бъдете подсигурен срещу потенциален съдебен иск, който този човек може да предяви след време спрямо вас…

— Оставам решението на вас, ваша чест. Този човек не смята, че това е необходимо.

— Този човек се пошегува — рекох аз. Треперех от вълнение. — И вие ли сте нервен, Швайц? И вас ли ви измъчва съмнение?