Време на промени

— Предприемаме дръзка постъпка.

— Да започваме тогава, преди да сме се разколебали. Хайде, Швайц, дайте това ваше лекарство.

— Добре — кимна той и ми хвърли продължителен изучаващ поглед, после плесна с ръце по детски и се засмя победоносно. Едва сега осъзнах, как ловко ме е изиграл. Та аз буквално го молех да ми даде лекарството! О, какъв дявол!

Той разтвори пътната си чанта и извади пакетчето с белия прах. Каза ми, че му е необходимо вино и аз наредих да ни донесат от кухнята две чаши изстудено златисто манеранско. Сетне Швайц раздели съдържанието на пакетчето по равно в двете чаши. Прахът се разтвори почти мигновено. В първия миг течността посивя, но после възвърна обичайния си цвят. Вдигнахме едновременно чашите. Спомням си, че погледнах към Швайц, седнал на другия край на масата и му се усмихнах.

— Трябва да се изпие наведнъж — рече ми той. Двамата погълнахме едновременно виното в чашите, после аз се отпуснах назад, очаквайки лекарството да подейства незабавно. Почувствах, че ми призлява, но това бе от виното, подразнило празния ми стомах.

— След колко време ще настъпи ефекта? — запитах.

— Още малко — отвърна Швайц. После потънахме в мълчание. На няколко пъти правех опити да прочета мислите му, но не усещах нищо. Шумовете в стаята започнаха да се усилват, поскърцването на дъските, тихото жужене на насекоми зад прозореца, бръмченето на електрическата лампа.

— Имате ли представа, — заговорих с пресипнал глас, — по какъв начин действа лекарството?

— Този човек ви каза всичко, което бе научил. Сиреч, че лекарството потенцира способността за връзка между умовете, която съществува във всички нас още от раждане. В организма ни има определена химична субстанция, която подтиска тази способност. Единици са онези, които се раждат без споменатия инхибитор и само те притежават от малки умението да четат мисли. Що се отнася до всички останали, те са лишени доживотно от този дар, освен ако инхибиторът не бъде на свой ред подтиснат при някоя остра хормонална промяна. И когато нещо подобно се случи, състоянието нерядко се определя като безумие. Що се отнася до шумарското лекарство, казват че то също неутрализирало инхибитора в кръвта но само за известно време, с което ни позволява да вършим нещо, дарено ни по рождение, ала останало недостъпно.

— Значи ли това, — попитах аз, — че всички ние владеем свръхестествени способности, но не можем да ги използваме благодарение на жлезите, които ги неутрализират?

— А може би така е по-добре, — отвърна Швайц и се засмя — да бъдем пазени от самите нас? — Лицето му внезапно почервеня. Запитах го дали наистина вярва в онова, което са му разказали за действието на лекарството и той каза, че не е в състояние да прецени.

— Чувствате ли вече нещо? — добавих не след дълго.

— Само действието на виното — рече той. Зачакахме. А може би нищо няма да се случи, помислих си аз. И тогава Швайц рече:

— Струва ми се, че се започва.

35