Време на промени

От Манеран, двамата се отправили на запад, покрай южния бряг, докато стигнали бреговете на Шумарския залив. После свърнали на север, минали през прохода Стройн, където свършват високите Хюиштори. Навлезли в Мочурливите низини, които никак не им се понравили и най-накрая попаднали в Мразовитите низини, където помислили, че ще загинат от студ. Ето защо, отново поели на юг и след няколко дни, пред погледите им се изправили вътрешните склонове на Треишторските планини. Не се виждал никакъв проход, през който да пресекат тази планинска верига. Поели на юг, покрай източните хълмове, но се заблудили отново в Изгорените низини, където едва не загинали от непосилни страдания и най-накрая, съвсем случайно навлезли в Треишкия проход, отвъд който лежала студената и мъглива провинция Треиш.

Още на първия ден от пристигането си в тази област, боговете открили бистър поток, който бликал от склона на планината. Отворът, от който идел потокът имал девет страни, а скалата около него блестяла така ярко, че заслепявала очите. И този ослепителен блясък бил разноцветен, пулсиращ и менящ се в зелено, червено, тюркоазено, виолетово и какво ли не още. А водата, която бликала, също блестяла във всички цветове на дъгата. Потокът правел няколко завоя, а после се вливал в неголяма рекичка, където всички вълшебни цветове мигом изчезвали.

— Дълъг път изминахме през Изгорените низини, — рекъл Кинал, — и гърлата ни са пресъхнали. Ще отпием ли от водата?

А Тирга отвърнала:

— Да, нека да пийнем.

Сетне коленичила до потока. Тя свила ръцете си в шепи, напълнила ги с блещукащата вода и отпила, пил и Кинал, а водата била толкова вкусна, че те потопили лица в потока и загълтали жадно.

И тогава изпитали странно усещане, не само в телата, но и в умовете си. Кинал погледнал към Тирга и осъзнал, че може да вижда мислите в душата й и били обагрени тези мисли с любовта й към него. А тя погледнала към него и също прочела мислите му.

— Сега вече сме различни — рекъл Кинал, но дори не се наложило да произнася тези думи, защото Тирга ги прочела в мига, когато се оформили в него. А тя отвърнала:

— Не, не сме различни, но най-сетне можем да оценим онзи дар, който винаги сме притежавали.

И това било вярно. Защото те притежавали много дарове, които досега не били използвали. Можели да летят в небесата като птици, да променят формата на телата си, можели да пресичат Изгорените и Мразовитите низини без да изпитват затруднения, да живеят без да приемат храна, да спират процесите на стареене и отново да си върнат младостта, можели да говорят, без да произнасят нито една дума. И всичко това можели да вършат още преди да се потопят в потока, само че не знаели как и ето че сега най-сетне овладели уменията, които притежавали по рождение. И като отпили от водите на пъстроцветния поток, те научили как да станат богове.

Но дори тогава те не знаели, че са богове.

След известно време си спомнили за другите, които живеели в Манеран, издигнали се в небето и литнали към тях, за да им разкажат за потока. Почти мигновено било това пътуване. Приятелите им се събрали до един, докато Кинал и Тирга разказвали за чудото на потока и демонстрирали новооткритите си способности. Когато свършили, всички останали решили също да открият потока, събрали дълга процесия и поели през прохода Стройн, Мочурливите низини, изкачили се по източните склонове на Треишторите и пресекли Треишкия проход. Кинал и Тирга летели над тях и ги насочвали ден след ден. Най-сетне процесията стигнала потока и един по един всички отпили от водата и се превърнали в богове. А сетне се пръснали, някои се завърнали в Манеран, други отишли в Сала, трети достигнали Шумара Бортан и дори далечните континенти Умбис, Дабис и Тибис, защото сега, когато се превърнали в богове, нищо не ограничавало скоростта на придвижването им и те искали да видят тези странни места. Ала Кинал и Тирга останали да живеят край потока, защото единственото, от което се интересувал всеки един от тях, било пътешествието в душата на другия.

Изминали много години. Един ден от звездите се спуснал корабът на нашите далечни предци и се приземил в Треиш, на западния бряг. Най-сетне хората били достигнали и планетата Бортан. Основали неголям град и се заели да търсят прехрана. Един от първите заселници, на име Дигант, поел навътре в гората да търси дивеч, заблудил се и след дълги скитосвания попаднал на мястото, където живеели Кинал и Тирга. Никога преди не бил виждал същества като тях, нито пък те нещо подобно на него.

— Що за създания сте вие? — запитал ги той.

— Беше време, когато приличахме на теб, — отвърнал Кинал, — но сега се чувстваме чудесно, защото не остаряваме, можем да летим по-бързо от птиците, мислите ни са отворени един за друг и телата ни приемат каквато пожелаем форма.

— Значи, вие сте богове! — възкликнал Дигант.

— Богове ли? Какво е това богове?