Време на промени

Авторитетът и отговорността ми в Съдийството растяха с всяка измината година. Не ме повишаваха в чиновническата йерархия, нито пък растеше заплатата ми и въпреки това, за никого в Манеран не беше тайна, че аз бях този, който влияеше на решенията на Сегворд. С течение на времето Върховният съдия прехвърляше все повече от своите задължения на мен. Понякога прекарваше цели седмици на вилата си сред Шумарския залив, докато аз преглеждах и подписвах документи от негово име. Когато навърших двадесет и четири, а Сегворд петдесет, Върховният съдия ми предаде изцяло работата си. И тъй като не бях манеранец по рождение, а следователно нямах право да заемам поста Върховен съдия, Сегворд постави на свое място един напълно неспособен и безопасен човек на име Нолдо Калимол, с уговорката, че Калимол ще продължава да се възползва от услугите ми.

Прави сте, ако предполагате, че животът ми в Манеран беше уреден, богат и сигурен. Седмиците си течеха една след друга и макар че малко са онези, които са познали истинския вкус на щастието, що се отнася до мен, нямах никакви причини да бъда нещастен. Провалът на моя брак приех с безразличие, а и в нашето общество рядко се среща истинска любов между съпруг и съпруга. Що се отнася до мъката ми по Халум, моята единствена и безнадеждна любов, бях я заровил дълбоко в себе си, а когато понякога изплуваше на повърхността, бързах да облекча болката си пред изповедника Джид. И ако не беше пристигането на землянина Швайц, сигурно и до ден днешен щях да живея по този начин.

28

Хората от Земята рядко идват на Бортан. Преди Швайц бях срещал само двама и то още по времето, когато баща ми бе септарх. Първият от тях беше висок червенобрад мъж, който пристигна в Сала, когато навърших четири. Беше пътешественик и скиташе от свят на свят за свое собствено удоволствие. Току що бе пресякъл сам Изгорените низини. Спомням си, че разглеждах внимателно лицето му, търсейки някакви белези за чуждоземния му произход — трето око, или може би рога, пипала и дълги нокти.

Но нямаше нищо подобно, което пък само ме накара да се усъмня в истинността на земния му произход. Стирон, от позицията на по-голям брат ми обясни, не без известна насмешка, че всички обитаеми светове в небето, включително и нашият, са били населени с хора от Земята и по тази причина земляните по нищо не се отличават от нас. Въпреки това, когато след няколко години се появи вторият пътешественик, аз отново очаквах да видя пипала и нокти. Това беше някакъв учен, суховат, с тъмна мургава кожа, тръгнал да изучава дивите животни на нашата планета. Събираше колекция от екземпляри за своя университет, разположен на другия край на галактиката. Баща ми го заведе на лов за птицерози в Изгорените низини, аз помолих да ме вземат с тях, но бях нашляпан за нахалството си.

И мечтаех за Земята. Четях книги за нея, представях си синя планета с много континенти и огромна блестяща Луна, която изгрява над нея. Това е мястото, откъдето започва всичко, повтарях си аз. Изучавах страните и нациите, които са обитавали старата Земя, войните и разрушенията, паметниците на отминалите трагични епохи. Първите опити за полети в космоса, зовът на звездите. Понякога дори си представях, че живея на Земята, че съм роден на тази древна планета на чудесата, а сетне съм донесен тук на Бортан, за да бъда сменен с истинския син на септарха. Заклех се пред себе си, че като порасна ще замина на Земята и ще се разхождам по улиците на градове с хилядолетна история. Мечтаех да проследя назад поколенията от мои роднини, до онези първи предци, които са напуснали родната планета и са се отправили към Бортан. Мечтаех да притежавам нещо от Земята, камък, стара монета, отломък от античен съд, който да ме свързва с нея. Жадувах също така още някой землянин да се появи на Бортан, за да му задам десет хиляди въпроса, да помоля за къс от Земята, но никой не дойде и постепенно интересът ми към първата планета на човечеството започна да угасва.

А след това съдбата ме срещна с Швайц.

Швайц беше търговец, както и много от земляните. По времето, когато го срещнах, той пребиваваше на Бортан вече от няколко години като представител на проучвателна фирма, базирана в близката слънчева система. Занимаваше се с внос на промишлени стоки и износ на кожи и подправки. При една от многобройните сделки, местен търговец беше доставил по вече сключена сделка кожи от севера със значително по-ниско от договореното качество и на по-висока цена. Швайц бе отказал поръчката и така въпросът стигна до нашата Съдебна палата. Беше преди около три години, няколко години след като Сегворд Хелалам напусна поста си.