Връхлита страховит легион

— Милорд, по склоновете и в долината има огради, каквито строим и ние. Предполагам, че някога тук са живели Забравените. С малко усилия бихме могли да ги възстановим, за да служат и на нас. Отвъд този район има още изоставени поселища, така че на първо време ще можем да заселим тук повече от хиляда души. Отбелязал съм пътеките, за да могат следотърсачите лесно да ги открият. Оградите могат да послужат като защитен периметър, докато построим по-солидни стени.

Ундалин се обърна към Кумал, който вече се беше върнал, и нареди:

— Почвайте. Разположете наблюдателни постове на хълмовете над нас и часовои в проходите долу. Работниците да вдигнат сигнални кули, за да можем да викаме обитателите на външните селища, ако възникне опасност. Пратете разузнавателни отряди и не позволявайте да ни следят и наблюдават хора, елфи или джуджета. Всеки, който научи за нас, трябва незабавно да умре, преди слухът за появата ни да се е разпространил. Ние ще решим кога далечните ни роднини от север ще узнаят, че истинските господари на този свят са се завърнали. Ще дойде ден, когато ще освободим тази земя от нашите врагове — рече той, загледан към портала, през който вече пристигаха първите войници. Всеки от тях носеше броня — тежък метален нагръдник с подплатени рамене. Бледожълтеникавият цвят се дължеше на метала, който използваха при изковаването на бронята, тайна смес, която таределските ковачи пазеха като очите си, яка като стомана, но много по-лека от нея. Върху нагръдниците бяха изрисувани цветовете на клановете и цветовете на дъгата.

Първите сто войници се отдалечиха забързано от портала, разпределиха се на отряди, всеки предвождан от следотърсач, и поеха в различни посоки. След броени часове щяха да бъдат устроени лагери и наблюдателни постове и долината щеше да бъде заобиколена от бдително следен и зорко охраняван периметър. И предмостието на таределите щеше да е готово.

Ларомендис наблюдаваше търпеливо как конете теглят през портала тежките фургони, пълни с жени и деца. Това бяха бежанци от външните селища и крепости, които вече бяха паднали в лапите на демонските орди.

Дечицата мълчаха и се озъртаха с ококорени очи. Имаше нещо във въздуха на този древен свят, което караше всеки елф да усеща, че се е завърнал в древната си родина. Магьосникът можеше да го сравни само с пробуждането на отдавна заспали чувства.

Лорд-регентът клекна, свали дясната си ръкавица и загреба шепа пръст. Вдигна я към носа си, подуши я и каза:

— Тази земя изобилства от живот. И отново ще бъде наш дом. — Обърна се към Ларомендис и прошепна: — Това е нашият свят. Нашият свят. — Огледа първите измъчени бежанци и поклати глава. Обитателите на градовете щяха да са последните, минали през портала: защитниците зад тях щяха да загинат, но да удържат докрай настъплението на демоните. По лицето на водача на Клановете премина цяла гама от чувства, ала той бързо се овладя. — Трябва да си отдъхнем, да се възстановим и отново да попълним оределите си през последните години редици. — Свали наметалото си, тъй като денят бе горещ, и си пое дълбоко дъх. — Колко сладко ухае тук въздухът, макар че го дишат джуджета и други твари. — И се засмя на старата си шега.

Магьосникът застана до него и каза тихо, за да не ги чуят тези, които идваха през портала:

— Господарю, има едно нещо, което не ми дава покой.

— Казвай — нареди лорд-регентът.

— Както вече казах, носят се слухове за демони…

Лорд-регентът затвори очи, сякаш го прободе внезапна болка. А после каза бавно, сякаш къртеше всяка дума:

— Бях забравил за това. — Погледна Ларомендис и продължи: — И тук ли?

— Само слухове, господарю. Лично аз не съм виждал следи от тях, макар че, както знаете, бях особено внимателен по този въпрос. И все пак, известно ви е, че ми липсват някои умения, чрез които бих могъл да проверя достоверно дали ги има, или не.

Лорд-регентът погледна към трополящите през портала фургони и войниците, които крачеха покрай тях. Почти не можеше да види воин без рана. Повече от сто години Народът водеше война с Демонския легион, милиони бяха загинали. Някога таределите властваха сред звездите и пътуваха през вълшебни портали от една планета на друга. Ала демоните бяха намалили броя им от милиони на хиляди и ето че сега последните оцелели от техния род търсеха убежище на свят, известен от древните писания, свят, на който бяха живели техните предци във времето преди да избухне войната между боговете и да се възцари хаос.

— Да, господарю — каза магьосникът. — Този свят е богат и много неща са ни познати. Тук има елени и мечки, лъвове и крилати змейове и ловът е изобилен. Царевицата е странно, но не неприятно сладка, а джуджетата, въпреки многото си недостатъци, продават ейл на всички. Хората и джуджетата притежават огромни стада крави и овце, моретата са пълни с риба. Тук има богатства, каквито не сме виждали от векове… — И внезапно замълча.

— Виждам, че имаш да кажеш още нещо — отсече лорд-регентът. — Говори!