Връхлита страховит легион

Вила Беата — Красивата къща — се бе разраснала с годините. Големият правоъгълен дом все още доминираше, но около него бяха вдигнати и други постройки, в които сега се помещаваха учениците, приети от Пъг. Миранда, Калеб и Магнус се спуснаха по лъкатушещата пътечка към участъка, където някога бе градината, преди спалните помещения на учениците да я затворят от север и от юг.

— Дори татко да усеща някаква нова опасност — заяви Магнус, — досега не го е споделял с никого.

— Лично аз не долавям нищо, което да говори, че ни дебне каквато и да било заплаха — добави Калеб.

— Винаги има заплаха — каза Миранда. — Понякога просто не я забелязваме, докато не се появи.

Калеб се засмя, но не възрази. Заедно с брат си и с двама млади магьосници той отговаряше за събирането на сведения от многобройните агенти на Конклава на сенките — повечето заемаха високи постове сред различните народности на Мидкемия. Имаше съобщения за политически неуредици в Островното кралство, но те бяха толкова чести, че едва ли можеха да са причина за сериозни грижи. Кеш бе необичайно умиротворен, ролдемските благородници продължаваха да живеят спокойно на своя остров, уверени в чувството си за превъзходство.

Стигнаха вилата и влязоха в семейните покои, заемани сега само от Пъг и Миранда, след като синовете им се бяха отделили. Калеб живееше в малка къщичка наблизо с жена си, беше им я построила Миранда, когато синът й доведе Мари на Острова на чародея. Магнус все още обитаваше няколко помещения в ученическото крило, за да е подръка, ако се наложи баща му да отсъства.

След като се настани в любимото си дървено кресло с меки възглавници на облегалката и седалката, Миранда заговори:

— Има нещо друго, различно от смъртта на Накор, което измъчва баща ви от години. — Погледна „момчетата“. Калеб изглеждаше на годините си, но Магнус все още приличаше на двайсетгодишен младеж въпреки снежнобялата си коса и авторитетния си вид. Нито един от двамата не подсказа с нищо, че знае за какво им говори.

— Никой не познава баща ви толкова добре, колкото го познавам аз — продължи Миранда. — Да, той е мъж на искрени чувства и убеждения, както всички добре знаем. — Посочи първо Магнус, сетне Калеб. — Но това, което не знаете, е какво се случи с него, преди да се родите, по време на войната с армията на Изумрудената кралица. Той едва не загина, когато го изненада демонична магия. — Въздъхна, потънала в спомени. — С времето успях да го накарам да ми разкаже доста неща за това. Лежеше като мъртъв и всеки лечител, който водех, полагаше невероятни усилия да го спаси… а после нещо в него се промени.

— Смъртта на Накор… — Тя млъкна за момент. — Разбира се, той скърби за Накор, но не това… — Тя отново спря, подбираше думите си внимателно. — Не само скръб го измъчва. Баща ви е най-сложният човек, когото съм познавала. Той вижда разни неща, претегля мнения и взема решения още преди повечето хора да разберат за какво става дума. Умът му работи по начини, които дори не мога да си представя. Макар да познавам повечето магични дисциплини, не мога да разбера какво…

Пое си дъх, осъзнала, че не е по-близо до споделяне на грижите си отпреди няколко минути. Калеб бе този, който се обади:

— Той чака другата обувка.

— Какво? — попита Магнус.

— Един стар израз. „Да чакаш другата обувка да се изхлузи“. — Но брат му очевидно не разбираше. — Когато си в някоя странноприемница и този, дето е легнал в леглото над теб, изрита едната обувка, я чуваш да тупва на пода и чакаш да чуеш и втората, преди умът ти да се върне към това, с което се е занимавал.

Магнус кимна.

— Да, от време на време изглежда много разсеян.

— Погълнат от мислите си — рече майка им. — Успява да го крие твърде добре от всички, но не и от мен.

— Може би чака нещо да се случи? — попита Магнус и погледна към прозореца, зад който сияеше мекото следобедно слънце. — Нали казваш, че умее да се прикрива добре.

— Защо не го попиташ направо? — попита Калеб.

— Мислиш ли, че не съм го правила? — Тя се изправи и застана пред по-малкия си син. Погледна го в очите и продължи: — Никога няма да ми каже нещо, което не смята, че трябва да зная. — На устните й затрептя огорчена усмивка. — А и аз нали все му казвам да си гледа неговите дела и да ме остави на мира. Той все внимава да не ми пречи. — Въздъхна и добави: — Мразя, когато прави така!

Синовете й се разсмяха. Родителите им се обичаха дълбоко, но Магнус и Калеб знаеха, че понякога в брака им се усеща напрежение. Майка им бе жена със силна воля и по-възрастна от своя съпруг, макар че когато и двамата родители са над столетие, разликата във възрастта е по-скоро академична. И все пак и двамата осъзнаваха, че нещо друго тревожи баща им.

През годините след връщането си в Мидкемия от вече изчезналия свят Келеуан Пъг се бе нагърбил с огромна отговорност. В началото бе сложил край на ужасната война между цураните и Островното кралство, а после бе основал колония на магьосници, известна като Звезден пристан.

— Напоследък посещава Звезден пристан по-често от обичайното — посочи Магнус.