Връхлита страховит легион

След като в Звезден пристан бяха започнали да се ширят политически интриги, Пъг, без да вдига излишен шум, бе основал свое училище тук, на Острова на чародея. Външният свят смяташе острова за прокълнато място и корабите на всички народи го заобикаляха отдалече — поведение, което Пъг окуражаваше, като разпространяваше слухове, а приближеше ли се някой кораб, разиграваше страховити сценки.

Пъг бе близо до осъществяването на мечтата си да създаде мястото, което някога бе мечтал да стане Звезден пристан: академия, в която магьосниците да изучават и практикуват магични умения, да обменят познания и да оставят наследство, което да бъде предавано на идните поколения. Това бе и неговото желание, мандат, който се надяваше да превърне в лично наследство — Пъг искаше да основе един малък и уютен свят, освободен от дребно политиканстване, от фанатизма на суеверието, място, където у учениците се възпитава желанието да служат и да бъдат полезни на другите, вместо да използват таланта си за лична облага, печалба и надмощие.

— Още един признак, по който съдя, че е разтревожен от нещо — рече Мирацда. — Рядко ги навестява, освен ако не го повикат. Изглежда, е доволен от текущата политическа обстановка.

— И има защо — потвърди Калеб. — Онзи пратеник от Кралството, с глупавото предложение…

— Да. Веднага щом чу, че отново ще искат от нас да се закълнем във вярност пред Кралството, татко отказа категорично — каза Магнус.

— Дори не пожелал да го изслуша докрай — каза Миранда. — Не ми разказа за това, така че научих последния път, когато бях в Звезден пристан. Един от учениците ми разправи през смях как пратеникът на Кралството внезапно се озовал насред езерото, далече от доковете на Ландрет.

Калеб се разсмя.

— Добре, че нещастният човечец е можел да плува, инак досега да сме във война с Кралството. Да давиш пратеници не се посреща добре от техните крале.

— Никога не биха започнали открита война със Звезден пристан — отбеляза Магнус. — Все още се страхуват от магията и от заклинателите, с които разполагаме тук…

— Хората на краля често са глупави, но рядко със склонност към самоубийство — рече Миранда.

Пъг бе научил някои горчиви уроци от Академията. Беше оставил управлението на Звезден пристан на тези, които живееха там, предизвиквайки гнева на Островното кралство, което смяташе острова в средата на Голямото звездно езеро за свое притежание, макар че издигането му до статут на херцогство служеше по-добре на техните политически цели.

На юг империята на Велики Кеш се бе погрижила, в интерес на своя просперитет, да накара колкото се може повече млади магьосници да търсят убежище в Звезден пристан, като същевременно запазят лоялността си към Империята. Двамата братя Ватум и Корш почти бяха успели да убедят повечето студенти, че претенциите на Кеш към острова са напълно легитимни. Едва по времето на Накор в Академията и неговата група на „третата фракция“, нарекла се жизнерадостно Сините ездачи в чест на красивия кон и синьото наметало, получени от самата императрица, крехкото равновесие бе възстановено и настъпателната политика на братята бе спряна. Дълго след смъртта им Пъг оставаше с убеждението, че са били имперски агенти.

Посещаваше Академията винаги с най-малко две цели: първо, за да припомни на хората там, че все още държи на официалната си титла, и второ, за да поддържа контакт с шепата агенти на Конклава, както и да наглежда управляващия триумвират — сегашните ръководители на трите фракции.

„Ръцете на Корш“ бе най-консервативната група, но те бяха също толкова яростни противници на присъединяването към Империята, колкото и към Кралството. Освен това гледаха на всички необучени в тайните на магията или неприсъединили се към някоя от фракциите като на възможни врагове.

„Жезълът на Ватум“ бяха по-умерени в политическите си възгледи спрямо външните сили, но по-склонни да приемат кешийската позиция.

Сините ездачи продължаваха да радват Пъг, макар че водачите им сякаш клоняха към налудничавите и маниакални възгледи на Накор за магията. Много от тях бяха склонни да приемат твърденията му, че не съществува никаква магия, а мистична „субстанция“, която може да се манипулира от всеки, който има известна представа за свойствата й.

Тъкмо тяхната група се занимаваше с набирането на нови ученици, докато по-консервативните фракции чакаха някой да се прояви достатъчно, за да отговори на стриктните им изисквания, преди да бъде допуснат в Звезден пристан. Пъг нямаше нищо против тяхната изолираност, тъй като благодарение на нея популацията на острова оставаше неизменна.

— Щом баща ни прекарва повече време там — каза Калеб, — значи нещо се е объркало сериозно. Или е предупредил агентите ни да са нащрек, или те вече са му докладвали, че се е случило нещо.

— Ако беше така, щеше да ни каже — възрази Магнус.

Майката и двамата й синове потънаха в обезпокоено мълчание. И тримата осъзнаваха, че нещо измъчва дълбоко Пъг.