Връхлита страховит легион

— За едно можем да сме сигурни — рече Миранда. — Когато баща ви реши, че е дошло време да сподели тревогата си, ще го направи незабавно, независимо от размера на проблема.

Тя излезе от стаята, а братята се спогледаха, защото знаеха, че вероятно не е съвсем права. Това, което безпокоеше баща им, бе по-скоро надвиснала катастрофа, отколкото дребен проблем.

Пъг освободи класа и събра предметите, които бе използвал за демонстрацията. Знаеше, че от известно време семейството му го наблюдава внимателно, и бе почти сигурен за причината. Беше се опитал да скрие от тях грижите си, но очевидно не бе успял. Все още не му се искаше да признае пред себе си, че нещата са по-сериозни, отколкото изглеждат. А и днес му предстоеше най-сетне да се изправи пред причината за своите тревоги. Беше повикан от Оракула на Аал.

Проблемът не бе само в поканата, а и в начина, по който бе предадена: в един миг Пъг бе сам в кабинета си късно през нощта, а в следващия до него застана фигура в бяла роба. Позна го веднага щом го видя — това бе един от помощниците и прислужниците на Оракула. Обикновените човешки представи не можеха да опишат напълно същината на това създание. За аалите полът бе само наследствен фактор, телата им бяха човешки, за да имат приемлив външен вид, ала умовете и духовете им бяха чужди. В началото Пъг хранеше жив интерес към тези неща, защото Оракулът бе взел умиращото тяло на дракон, чиито златисти люспи бяха обсипани със скъпоценни камъни, заредени с буреносна магия, която обикновено се освобождаваше във вихъра на битката, както бе станало, когато драконът и неговият ездач Томас, наследник на силата на валхеру, се бяха изправили срещу най-опасното от всички същества — Страховития властелин.

Макар тази битка да се бе състояла преди близо четири столетия, Пъг я помнеше така, сякаш е била вчера. Все още можеше да повика в съзнанието си живи спомени за хаоса, който го обкръжаваше, за Макрос Черния, за двамата цурански магьосници, присъединили се към него в опитите да възпрат завръщането на Драконовите господари, приемници на валхеру тук, на Мидкемия.

Битката край отдавна изоставения град Сетанон бе първото от поредица стълкновения с агенти на Безименния — Налнар, Бога на злото, възбудителя на Войните на хаоса — и на последвалите битки, водени от Пъг и неговите съюзници.

Той въздъхна и направи опит да се съсредоточи. Най-странното при това повикване не беше, че му го доставиха лично, а че не го бяха призовали веднага. Трябваше да се появи пред Оракула на дата след цял месец. И ето, че днес бе тъкмо този ден.

Поколеба се дали да не съобщи на Миранда за случващото се, но по някаква причина му се искаше първо да изслуша Оракула, а сетне да се справя с настроенията на жена си. Тя сигурно щеше да поиска да дойде с него, но нито нейното име, нито това на Магнус бе споменато.

Пък и предишните му срещи с Оракула по принцип бяха кратки. Вероятно щеше да се върне преди вечеря.

Вече десет години той практикуваше умението да се премества в пространството, без да прибягва до цуранските сфери. С течение на времето последните се намираха все по трудно заради унищожаването на Келеуан. Неколцина магьосници от Келеуан бяха избягали в Ламът, но повечето от тези, които бяха оцелели след разрушаването на родната им планета, сега се бяха установили на Нови Келеуан.

Макар че никога не би го признал, Пъг се ядосваше на факта, че жена му може да се прехвърля без никакво усилие от едно място на друго, докато той трябваше да извика на помощ цялата си воля.

И все пак криптата на Оракула беше уникална и през годините той бе ходил там много пъти. Едва ли и този път щеше да се затрудни да се прехвърли. Време беше да върви.

Затвори очи и си пожела да е в криптата. Миг по-късно чу гласа на Оракула в главата си:

„Добре дошъл, магьоснико. Идваш тъкмо навреме“.

В мига, в който Пъг се обръщаше да погледне покрития със смарагди златист дракон, в помещението се разнесе пронизително скърцане, което накара присъстващите да запушат уши.

Нещо изникна между Пъг и Оракула, в началото само сянка, която бързо се преобрази във фигура. Демон, висок поне двайсет стъпки, който за миг остана съвършено неподвижен, зашеметен от магията, която го бе призовала тук. Но объркването му не трая дълго. Той огледа бързо помещението, прецени, че дребните фигури наоколо не представляват сериозна опасност, и насочи вниманието си към Оракула.

С рев, който отекна в криптата, демонът се хвърли върху златния дракон.

7. Пророчество

Пъг довърши заклинанието.

В мига, когато демонът се хвърли към дракона, пронизващ сноп от нагорещена енергия се стрелна към него и обгърна гърдите му като метнато ласо. На мястото, където докосваше кожата, от нея се вдигаха черни облаци дим, придружени от зловоние.