Връхлита страховит легион

Пъг потрепери и се изненада, че все още може да изпитва страх след толкова много неща, които бе видял през живота си. Атакувалият ги демон не беше призован от неизвестна човешка фракция — той беше разузнавач, убиец от Демонското царство, пратен да премахне от определения за завладяване свят техния най-могъщ съюзник: предупреждението.

Пъг бе воювал с демони и преди, един едва не го бе убил. Освен това бе присъствал на решителната битка между Макрос Черния и демонския крал Маарг. Мисълта, че цял легион подобни същества идва насам, накара ума му да се вцепени и го преизпълни с отчаяние, каквото рядко бе изпитвал. Дори в най-тежките моменти от живота си той винаги бе успявал да съхрани надеждата и бе търсил начини да оцелее, докато измисли как да се справи с проблема. Но това бе опасност отвъд всякакви възможни представи.

Даже заплахата от дасатите бледнееше в сравнение с обитателите на Петия кръг. Тревата изсъхваше под краката им, докосването им гореше плътта. Само демони с могъща магия биха могли да оцелеят в това царство и мащабите на техните способности бяха грандиозни. Пъг осъзнаваше, че ако легион демони попадне в техния свят, те ще са обречени да преживеят същото, което бе сполетяло родния свят на Сааур — пълно и окончателно унищожение.

— Кого трябва да потърся… — почна той, но видя, че очите на дракона са затворени.

Помощниците й го наблюдаваха мълчаливо. Тъй като не можеха да му помогнат с нищо, магьосникът им кимна и се прехвърли обратно в кабинета си.

Където го очакваше жена му. И щом той се появи, тя каза:

— А, ето те и теб. Усетих, че си заминал, и ти бях много ядосана.

Пъг виждаше, че Миранда се опитва да прикрие тревогата си с шега, но на лицето й бе изписана искрена загриженост.

— Отидох да се видя с Оракула — каза той небрежно.

По лекото свиване на очите й позна, че новината не я е зарадвала.

— Трябва да открием някой, който познава добре демоните — добави Пъг.

Магнус и Миранда стояха, а Калеб бе седнал срещу баща си. Щом Пъг приключи разказа за срещата си е Оракула, Миранда каза:

— Прав си. Трябва ни Укротител на демони.

Магнус поклати глава.

— Такива… се намират трудно.

Властването над демони бе едно от забранените изкуства, заедно с некромантията и окултния живот. Всички те съществуваха извън пределите на уважаваната магия, бяха свързани с мизерия и бедност, а нерядко със смърт и ужасяващи душевни терзания.

През живота си Пъг бе срещал само трима магьосници, които използваха безценната живителна сила на други хора за своите тъмни цели. Лесо Варен, известен още като Сиди, дългогодишен съперник на Пъг, който беше некромант, същото се отнасяше и за един магьосник, Дахакан, с когото се бе запознал Накор, а третият бе тъмният елф и лъжепророк Мурмандамус. Съживяването на мъртъвци и подчиняването им на волята им бе най-незначителното от техните престъпления. Краденето на напускащия умиращо тяло дух създаваше сериозна дисхармония в не съвсем стабилните пропорции на вселената.

Окултният живот бе предизвикване на промяна в живите същества по воля на магьосника. Хората понякога получаваха животинска сила или пък животните се съчетаваха с невъзможни твари. Само некромантията бе по-ужасяваща от това.

Укротителите на демони бяха най-загадъчни, защото често предимствата, които получаваха от уменията си, се заплащаха с висока цена. Контролирането на демони не се смяташе за дело, присъщо на злото, но въпреки това бе тъмно изкуство, тъй като нищо добро не би могло да произлезе от това да разполагаш със собствен покорен демон.

Пъг въздъхна.

— Ще трябва да пратим вест на нашите агенти да събират сведения за демони и магьосници, които ги призовават.

— Ще се заема незабавно — каза Калеб, стана и тръгна към вратата, но спря и добави: — Май си спомних нещо… — Върна се при писалището на баща си, което използваше, когато Пъг не беше в училището, разрови се в разхвърляните книжа и каза: — Да, имаше някакъв доклад от Мубоя, за магьосник, който прогонвал демони срещу заплащане. — Подсмихна се иронично. — Появявали се и после по случайност идвал и магьосникът.

— Мошеничество, без съмнение — отбеляза Магнус.

— Въпреки това ще е добре да го проучим — каза Пъг. — Ти, Калеб, се заеми с училището. Аз ще поема случая. — Обърна се към Миранда и Магнус: — Миранда, ще бъдеш ли така добра да провериш с какво разполагаме в Звезден пристан за демоните? — После премести поглед към по-големия си син. — А ти ще разговаряш с монасите в Този, който беше Сарт.

Двамата кимнаха. После Миранда изчезна.

Пъг се усмихна на синовете си и каза:

— Щях да добавя „след като обядваме“.

Те се засмяха, но след всичко, което им бе казал, смехът им прозвуча неуверено.

8. Укротителят на демони

Гуламендис застина.