Връхлита страховит легион

Усещането, което го обзе веднага щом пристъпи през портала в Мидкемия, беше неочаквано. Той спря и огледа пейзажа, метнал на лявото си рамо пътната торба и стиснал с дясната ръка жезъла на брат си. Знаеше, че по заповед на лорд-регента част от геомантите са откъснати от ремонтите на бастионите в Андкардия, за да започнат строежа на нови градове тук, в древния свят, за който той мислеше с простичката дума „Родина“.

Когато брат му започна с разказите за този свят, Гуламендис бе почти сигурен, че Ларо е измислил всичко или че се самозалъгва, но още първото вдишване бе достатъчно, за да се увери: това бе Родината.

Имаше някакви особени вибрации във въздуха, усещане за стабилност под краката, за това, че се докосваш до нещо фундаментално, слаба, но почти осезаема енергия, която се вливаше в сърцевината на съществото му. Това бе светът, на който се бе появила и еволюирала неговата раса, където бе започнало отброяването на времето за тях. В душата му се надигнаха чувства, каквито смяташе, че отдавна са закърнели. Необходими му бяха няколко секунди, преди да успее пак да си поеме дъх и да пристъпи напред.

— С всички е така първия път — обади се глас вдясно. Гуламендис се обърна и видя, че до портала е застанал Астранур. Той беше аремант, специалността му бе да изгражда и контролира транслокиращите портали и транспортните средства, използвани от таределите. — Жена ми плака, когато пристигна. — Кимна към долината и добави: — Наистина е… забележително.

Гуламендис също кимна, но не каза нищо; гледаше пътеката — сега вече път, който водеше към стените на града. Припомни си краткото описание, което му бе направил брат му, но сега виждаше нещо напълно неочаквано. Кимна още веднъж за довиждане на Астранур и заслиза с уверена крачка надолу.

Дебели стени вече обрамчваха една трета от просторната долина. Геомантите сигурно се бяха изтощили до смърт, за да постигнат толкова много за толкова кратко време. Недалеч от него група геоманти заклинателстваха над огромна купчина камъни — местеха ги със силата на умовете си, а други редяха вълшебни слова, които щяха да накарат фундаменталната същност на камъните да се втечни, за да могат да приемат желаната от магьосниците форма, преди отново да бъдат втвърдени. Това беше сложна магия, изискваща десетилетия упорито учение, и силата, която изискваше, както и приложеното магьосническо изкуство, открай време будеха възхищението на Гуламендис. Скалите не се превръщаха просто в строителен материал, а придобиваха красота и елегантност, която бе отличителният белег на таределите. Стената бе яркобяла, отгоре с парапет, а зъбците бяха тъмножълтеникави и отдалече изглеждаха почти златисти. Завършен едва на една десета, градът вече подсказваше за бъдещото си великолепие. Това щеше да е новата столица на елфите.

За по-малко от седмица новото селище вече бе придобило очертания. Гуламендис беше чул някои да го наричат „е’бар“, „дом“ на древния език, и предполагаше, че това ще е официалното му название независимо какво ще реши лорд-регентът. Докато вървеше, усещаше присъствието на магия навсякъде — леки вибрации, наричани „клуповете на съществуването“. Навсякъде около него магическа воля се налагаше върху скала и почва, с ярки проблясъци се разчистваха просторни булеварди и той можеше само да си представя равнището на топлината, докато изпепелвачите — заклинателите специалисти в огнена магия — изгаряха цели акри растителност и скала. Арбориите вече бяха приложили уменията си върху дърветата — бяха им наредили да се изтръгнат с корените и да се преместят в желаната посока.

Гуламендис никога не бе виждал сънародниците му да прилагат уменията си в такива гигантски мащаби, при това едновременно. Гледката бе вдъхновяваща и завладяваща.

Наблизо група каруцари спираха каруците си на изравнено наскоро място. Основите на сградата бяха излети с магия само преди часове: геомантите умееха да завършат за броени минути това, което с кирки, лопати и колички щеше да отнеме не часове, а дни и месеци.

Тежкотоварните коне пристъпваха бавно, а хитроумно изработените каруци се накланяха леко на една страна и изсипваха на земята камъни в приблизително права линия. Гуламендис забави крачка, привлечен от тази непозната магия. Тези майстори на мистичното умееха да въздействат върху градивните материали на света: скали, почва и пясък.