Връхлита страховит легион

Същият свещеник по-късно издири Гуламендис, след като той вече беше затворен. Зададе му доста въпроси, разказа му какво е научил, след което го остави да се поти под жежкото слънце денем и да мръзне в нощния студ.

И ето че днес към него се приближи Тандареи, Тъкач на заклинания и чирак на свещеника, пратен да говори от името на своя учител.

— Добра среща, Тандареи — поздрави го Укротителят на демони.

— Колкото може да е добра при тези обстоятелства. — Тандареи се огледа, за да види дали някой не ги подслушва, след това сложи ръка на рамото му. — Предполагам, че имаш доста работа, затова ще повървя с теб, тъй като мен също ме чакат неотложни задачи. Искам само да знаеш, че това, върху което спря вниманието ми, моето и на някои други, не остана без последствия. Имаш нашите благодарности.

Понеже не беше сигурен накъде води този разговор, Гуламендис отвърна:

— Беше мой дълг.

— Да — каза Тандареи с усмивка и сниши глас. — Но сред Хранителите на знания и маговете учени, като и сред жреците, има мнозина, които с радост биха те изгорили като еретик.

Гуламендис не каза нищо.

— Подобно на теб, аз също бях свидетел на падението на нашата величава раса — продължи Тандареи.

Гуламендис продължи да мълчи. Тъкмо минаваха покрай подредени в кръг свещеници, които омагьосваха един Звезден камък. Гуламендис бе израсъл в малко селище в покрайнините на империята на Звездите и никога не бе виждал създаването на нещо подобно. Изработката на Звездни камъни беше истинска рядкост, ала ето, че на този нов свят, някогашния техен дом, вече бяха направени седем. Той спря, неспособен да подмине подобно чудо, и каза:

— Всички ние бяхме свидетели на тази трагедия.

Жреците довършиха заклинанието. Във въздуха пред тях висеше тъмносив обект, подобен на калаен или оловен къс. Той започна да сияе, отначало съвсем слабо, сетне с пулсиране. През следващите няколко минути сиянието се засили, а пулсациите зачестиха. За по-малко от час яркостта му щеше да достигне тази на звезда и щеше да е невъзможно да го гледаш. Ала тази магия подготвяше почвата за най-свещената от всички реликви на Народа, тяхното живо и тупкащо сърце, едно от седемте велики дървета, известни като Звезди.

Тандареи продължи тихо и забързано:

— Могат да ме изгорят жив, че го казвам, но всичко това е безполезно.

Гуламендис се обърна и го изгледа. Тандареи беше млад, висок и с царствена осанка, с широки рамене и мрачно изражение. Чертите му бяха най-обикновени — прав нос, волева брадичка и високи скули. Косата му обаче бе необичайно тъмна, почти кестенява.

— Безполезно?

Тандареи клекна и плъзна ръка по земята, сякаш галеше нещо живо. Загреба шепа пръст и се изправи.

— Гуламендис, това е нашата Родина. — Подуши пръстта в шепата си и продължи: — Магията вече е тук. В предишни времена се нуждаехме от Звездните камъни, за да подготвим почвата на някой чужд свят и да помогнем на Седемте звезди да разцъфнат. — Пое си бавно дъх и продължи: — Магията е тук, във въздуха. Зная, че си я усетил веднага щом си минал през портала.

Гуламендис кимна и каза:

— Невъзможно е да не я усетиш.

— Бихме могли да изровим Седемте звезди, да увием грижливо корените им, да ги пратим със заклинание през портала и да ги засадим без камъни и пръст, и те пак щяха да виреят тук. Това е и тяхната родина.

— Но Народът е обвързан с традицията.

Гуламендис кимна. Не беше лесно да се отърсят от вкоренените обичаи. Властимащите бяха твърдо убедени, че нашествието е причинено от някой Укротител на демони. След като се огледа отново, за да се убеди, че не ги подслушват, Тандареи продължи:

— Приятелю, ти и брат ти твърде дълго живеехте на ръба. Към господарите на илюзии се отнасят с безразличие, те нямат място в Магичния съвет. През вековете строителите, геомантите, аремантите… — той кимна към свещениците и магьосниците, които се отдалечаваха от мястото, създадено от тях за Звезден камък и особено тармансерите, успяха да убедят Народа, че само на тях може да се има доверие, когато регентът се нуждае от съвет. Те сякаш забравиха предишните си наклонности и… — И млъкна.

— Защо ми казваш всички тези неща? — попита Гуламендис.

Тандареи се усмихна тъжно.

— Гуламендис, аз не владея магията. Единственият ми дар е необичайно силната памет. Говоря без фалшива скромност, когато казвам, че нито един Хранител на знания преди мен не е можел да си припомни, дума по дума, всеки абзац във всяка книга, която е прочел. И освен това мога да виждам модели.

— Модели?

— Бихме могли да поговорим доста за това, но първо трябва да ни намериш демон.

— Не те разбирам.

Хранителят на знания го улови за лакътя и го обърна към отсрещната порта.

— И двамата знаем, че задължението да докладваме за всичко на Великия майстор е формалност. Ти си свободен пратеник, под преките заповеди на лорд-регента. Имаш две задачи… — Присви очи и се вгледа в лицето на Укротителя на демони. — Не, имаш три задачи — поправи се. — Защото една от тях е твоя лична.

Гуламендис се напрегна едва забележимо, но не наруши ритъма на крачката.