Връхлита страховит легион

— Та тези възвишени създания, противовес на демоните, имат много имена, ала най-често ги наричат ангели. Величието им е заслепяващо, а силата им е равна на тази на противостоящите им демони.

Гуламендис се замисли. От години се занимаваше с призоваване на демони, но за пръв път чуваше за тези същества — тези ангели.

— Вече виждаш въпроса, който следва от само себе си, нали? — попита усмихнато Тандареи.

Гуламендис кимна и попита:

— И къде са тези ангели?

Тандареи сви рамене.

— Освен ако онази древна книга не е написана от някой умел разказвач, би трябвало да предположим, че след Войните на хаоса равновесието в нашата вселена се е нарушило. Демоничното войнство, опустошило нашите светове, би трябвало да бъде спряно от равен брой ангели и таределите да продължават да живеят в мир.

— Защо ми казваш всичко това?

Тандареи повдигна рамене.

— Може да няма отговор, или пък онази книга да не е вярна. Но ако написаното в нея е истина? — Сложи внимателно ръка на рамото на Гуламендис и го завъртя към портата, подсказвайки му, че разговорът наближава своя край. — Предстои ти да пътешестваш на воля, докато всички ние се трудим за изграждането на нашия нов, величествен град. Вероятно по време на пътуването си ще срещнеш най-различни същества, едни мъдри, други силни, или такива, които знаят много, така че е хубаво да си подготвен с подходящите въпроси. Дано пътуваш в мир. — И си тръгна, без да каже нито дума повече.

Гуламендис напусна разрастващия се град обезпокоен от това, което току-що бе чул, и изпълнен с опасения за това, което му предстоеше да преживее. Въздъхна и пое нагоре по склона. Не знаеше дали разговорът е облекчил донякъде задачата му, или напротив — я е усложнил неимоверно.

9. Предупреждение

Брандос крачеше неспокойно.

Амиранта седеше търпеливо в преддверието и чакаше да ги повикат, макар да бе изпълнен с опасения, че това може и никога да не се случи. Вече четвърти ден чакаха аудиенцията при генерал Каспар, канцлер на махараджата на Мубоя. Новият дворец в Махарта бе истински паметник на суетата, нещо, което Амиранта бе готов да очаква от представители на кралската власт, но трябваше да признае, че суетата наоколо бе умело преплетена с необходимата доза красота. Украсата бе изпълнена с вкус, нещо рядко срещано сред тези, които смятаха, че блясъкът на златото е достатъчен, за да докажеш положението си.

Когато бе стигнал морето, махараджата бе решил да сложи край на двайсетте години нескончаеми битки за обединяването на градовете държави по бреговете на река Вийдра, от западните тревисти полета до Града на Змийската река на изток. Сега това бе най-голямата политическа общност на континента Новиндус и като всички млади и разностранни нации се състоеше от разнообразни култури, които бе почти невъзможно да управляваш.

Докато чакаше, Амиранта бе успял да придобие известна представа за задачата, поставена пред лорд Каспар. Благородници от различни народности, пратеници на други държави в Западните земи и дори отвъд морето влизаха в тази чакалня и биваха приемани в залата за аудиенции или в личния кабинет зад тежките дървени врати.

Двамата с Брандос се бяха явили тук преди четири дни, издокарани с най-хубавите си дрехи, за да не ги помислят за дребни мошеници или просители. Съобщиха на секретаря, надменен и придирчив човечец, че са дошли да говорят с лорд Каспар по въпрос, нетърпящ отлагане и важен за кралството.

И вече четири дни чакаха безрезултатно.

Брандос седна до своя приятел за пети или шести път днес и каза:

— Смяташ ли, че трябва да подкупим секретаря?

— Опитах още вчера и едва не ме арестуваха. — Изгледа го и добави тихо: — Изглежда, това, което чухме за този Каспар от Оласко, е вярно. Той е създал доста принципна държава. — Амиранта се облегна назад, като внимаваше да не изцапа бялата си роба. — Изненадващо е, като се има предвид какви негодници се докопват до властчицата на други места, но не мога да определя дали изненадата е приятна, или обезпокоителна.

— Е, след като не можем да си пробием път с рушвет до този генерал и изглежда, че ще хванем плевели, докато седим тук, имаш ли някакви други идеи? Не че недоволствам, задето вече няколко дни не правим нищо, но…

— Всъщност имам. Защо не му пратим някое по-предизвикателно послание?

Чародеят се надигна и затвори очи. Бе вдигнал съвсем леко ръка, но Брандос позна, че ще последва призоваване. Сега не бе нито моментът, нито мястото да се вика демон, но старият борец се доверяваше на инстинктите на Амиранта; вярно, че на няколко пъти подобни решения едва не им бяха коствали живота, но пък в други случаи, много повече на брой, се оказваха спасителни.

Едно леко „пльок“ възвести появата на мъничка фигура, висока до коленете. Това беше джуджето Налнар, едно от най-старите същества, повиквани от чародея. За да накарат богатите да се разделят с част от златото си, Брандос и Амиранта разполагаха с набор от половин дузина същества, всичките притежаващи различни способности да изумяват и всяват страх, макар да не представляваха истинска заплаха.