Връхлита страховит легион

Тъмнокожият дребосък — цветовете се меняха според светлината, но бяха от тъмносин до пурпурен — бе най-интелигентното им попълнение. Яркожълтите му очи огледаха проницателно Амиранта изпод надвисналите вежди, после джуджето се ухили, разкривайки два реда остри като бръснач зъби, и посочи чародея със закривения си нокът.

— Ти ме повика, господарю. Очаквам заповедите ти.

Привлечен от необичайния глас на джуджето, секретарят вдигна глава от писалището си и очите му се изцъклиха. Амиранта посочи кабинета на Каспар и рече:

— Зад тези врати се намира един важен човек. Генерал Каспар, канцлер на махараджата на Мубоя. Отнеси му съобщението, че аз, Амиранта от Сатумбрия, очаквам аудиенция, защото нося страховито предупреждение и трябва да разговарям с него веднага. — Сниши глас и добави: — Ще можеш ли да го запомниш, Налнар?

— Запомних, господарю — отвърна дребосъкът и с два скока стигна до прозореца.

— Стража! — извика секретарят.

Веднага дотичаха войници. Амиранта се беше облегнал спокойно назад. Брандос проследи с интерес разговора между секретаря и войниците: надменното човече им обясняваше как двамата мъже на пейката съзаклятничели и дори повикали едно синьо джудже, което изскочило през прозореца.

Стражите бяха още по-объркани, когато секретарят им нареди да арестуват двамата на пейката — все пак те седяха съвсем спокойно и не изглеждаше да вършат нещо нередно. Едва тогава секретарят си спомни, че съседният прозорец води към кабинета на генерала, и извика:

— Бързо! Влизайте вътре! Защитете негово превъзходителство!

Войниците нахлуха през вратата и изплашеният секретар ги последва. Брандос и Амиранта се спогледаха, изправиха се и също влязоха в кабинета.

Каспар от Оласко, генерал на армиите на Мубоя и кралски канцлер, седеше зад писалището си, докато джуджето Налнар похапваше кротко сладкиши и сирене от една купа. Генералът бе бутнал креслото си назад, очевидно отначало стреснат, но сега разглеждаше дребосъка с интерес.

Войниците спряха неуверено и секретарят извика:

— Ваше превъзходителство, как сте?

— В пълна безопасност, както изглежда — отвърна Каспар. Той беше кръглолик мъж, строен и добре сложен. Косата му бе прошарена, бакенбардите му бяха прилежно подравнени. На лицето му се четеше любопитство и същевременно раздразнение, че са го прекъснали. Очевидно не виждаше в ситуацията нищо заплашително.

— Това нещо влезе преди малко през прозореца и скочи на писалището ми. После започна да ми яде от обяда.

Амиранта и Брандос се спогледаха многозначително. Налнар имаше слабост към сиренето.

Докато джуджето продължаваше да се тъпче, Каспар махна нетърпеливо на стражата и повтори:

— Мисля, че няма никаква заплаха.

Секретарят, все още на границите на истерията, извика на войниците:

— Арестувайте тези хора! — И посочи Амиранта и Брандос.

Каспар махна повторно, за да отмени заповедта.

— Ваш ли е? — попита той и посочи Налнар.

— В известен смисъл — отвърна чародеят.

Каспар кимна на секретаря да си върви. След като той и войниците излязоха, Амиранта и Брандос забелязаха непознат мъж, седнал в ъгъла. Каспар се надигна и се обърна към него:

— Лорд Мора, изглежда, ще е по-добре да продължим разговора си друг път.

Мъжът се изправи бавно, кимна и напусна кабинета.

— Сега — рече Каспар, — как трябва да разбирам всичко това?

Амиранта стисна отчаяно очи.

— Налнар!

Щом чу името си, джуджето подскочи и изфъфли:

— Господарю?

— Посланието?

Джуджето сведе посърнало глава и произнесе:

— Амиранта от Сатумбрия очаква аудиенция, защото носи страховито предупреждение и трябва да говори незабавно с вас.

— Забрави ли?

— Видях сиренето — оправда се дребосъкът.

Брандос сви рамене.

— Можеше да е и по-зле. Ако имаше вафли.

— Вафли — съгласи се Амиранта.

— Вафли! — изписука джуджето и започна да се озърта.

Амиранта протегна ръка и каза:

— Свободен си, слуга!

Джуджето изчезна и чародеят продължи:

— Господарю Каспар, моля да ме извините, но чакаме пред вратите ви вече три дни…

— Четири — поправи го Брандос. — Ако броим и днес.

Амиранта го изгледа, ядосан от прекъсването, и продължи:

— Бяхме готови да чакаме и още, ако въпросът търпеше отлагане.

Каспар кимна, седна на креслото и каза:

— Слушам ви.

Амиранта разказа сбито на Каспар за срещата си с призования демон, като прескочи обяснението защо въобще е трябвало да викат демон в онази пещера. Все пак не пропусна нищо важно и подчерта колко опасно е било съществото и че появата му вещае нови, още по-големи опасности.

Каспар помълча известно време и после каза:

— Нека видим дали съм ви разбрал правилно. Вие сте двамата шарлатани, които тероризират хорицата на изток и на запад, като прогонват демони, които преди това са повикали. — Те се опитаха да възразят, ала генералът не им обърна внимание. — Но тази опасност, за която говорите, според вас е достатъчно голяма, за да посмеете да дойдете тук и да се срещнете с мен, макар да си давате сметка, че бих могъл да ви наложа сурово наказание, задето мамите населението?

Амиранта погледна Брандос, който стоеше неподвижно, и след кратка пауза каза: