Връхлита страховит легион

— Наредено ми е да търся признаци за демони. Ще се зарадвам, ако намеря поне един.

— О, предполагам, че ще намериш… доста. — Тандареи се взря в лицето му. — Може би дори вече си намерил.

Гуламендис спря и Тандареи се засмя.

— Другата ми дарба е да чета изражения. — Изчака Укротителят на демони да каже нещо, но като видя, че ще премълчи, продължи: — Гуламендис, твърде дълго живяхме окъпани във величие и могъщество. Хубаво е, когато това ни служи, но да търсиш силата заради самата сила означава да тръгнеш по пътя, по който са поели Забравените.

За един кратък миг Гуламендис се зачуди дали Хранителят на познания не може да чете мислите му, тъй като тези думи бяха като тяхно ехо. Прецени внимателно възможността и попита:

— Какво предлагаш?

— Ще говоря с Великия майстор Колсарий и той ще те освободи от задължението да му докладваш. Предполагам, че дори ще се зарадва, когато му предложа да го отърва от необходимостта да се среща с магьосник, общуващ с демони. — И се усмихна, за да покаже, че последните думи не са обида, а по-скоро опит за шега. — Винаги има опасност той да се опита да изземе част от функциите на лорд-регента, а предполагам, че ти не би искал да те занимават с друго, след като те чакат толкова важни дела.

Вече приближаваха портала срещу този, през който Гуламендис бе влязъл в строящия се град, и магът попита:

— Тандареи, какво знаеш за задачите ми?

— Зная, че лорд-регентът ти е поръчал да не допускаш опасността от поява на демони. И предполагам, че ще прати някого, който да се промъкне незабелязано из околните земи и да провери как се справят тукашните ни роднини.

Гуламендис беше впечатлен. Срещата му с лорд-регента се бе провела на четири очи и на нея бе ял първото свястно ядене от месеци. Лорд-регентът бе подчертал изрично, че Ларомендис ще остане затворен като гаранция за доброто му поведение и че през това време от него се иска да изпълни две задачи: първо, да се увери, че на Мидкемия не съществува заплаха от демони, и второ, да се отправи на север и да събере информация за живеещите там елфи и най-вече за така наречената Кралица на елфите. Гуламендис предполагаше, че лорд-регентът няма никакво желание да преотстъпва властта на кралицата, независимо от родословието й. Тя можеше да твърди, че е потомка на истински еделски крале, но щеше да е необходимо повече от една украсена корона и неколцина застаряващи придворни, та лорд-регентът да й повярва.

— Има и още нещо — продължаваше Тандареи, — но не мога да кажа какво е…

Гуламендис предпочиташе нещата да останат така. Този млад Хранител на знания беше твърде умел в разкриването на истини от недомлъвки и дочути неща. Можеше да се окаже мощен съюзник, но и не бе изключено да стане опасен противник. И все пак Гуламендис също не бе лишен от способността да вижда общата картина, когато разполага с достатъчно информация, така че погледна Тандареи и каза:

— Имаш големи амбиции, приятелю. Рангът Хранител на знания не ти ли стига?

Младият елф се усмихна, но усмивката му бе измъчена.

— Мога да съм верен приятел. Но нуждата на сънародниците ми стои над личните ни желания.

Гуламендис кимна. Вече разбираше всичко. Младият Хранител на знания искаше да е следващият лорд-регент. Беше готов да съобщи на кралицата на елфите, че в редиците на таределите има такива, които са готови да я признаят за своя законна владетелка. В замяна на някои почести, като например да го обявят за лорд-регент на Е’бар.

— Защо всъщност водим този разговор? — попита Гуламендис, прекъсвайки готвещия се да продължи Тандареи. — Ти вече знаеш каква е мисията ми, но се разкри, като разговаряш открито с мен. Защо?

Младият елф го погледна внимателно.

— Чувал ли си за Томи от Акар-Рий?

— Израсъл съм в едно малко погранично селце. Както можеш да се досетиш, не съм получил сериозно обучение. Самоук съм.

— Много впечатляващо — каза Хранителят на знания. — Гуламендис, проучванията ти са сред тези, върху които е поставена възбрана. Малкото, което знаем за демоните, или произхожда от древните познания, или е натрупано с цената на горчив опит. Томи от Акар-Рий е разказ за една величава битка по време на Войните на хаоса, когато богове и простосмъртни са мерели сили, за да завладеят небесата. Много от тези неща могат да поведат в най-различни посоки или да стигнат до познати изводи, тоест съществуват безброй възможни интерпретации. Ала има един пасаж, лишен от завоалираност, ясен като метален звън в студен ден: демони, твари от подземните царства, са повикани, за да участват в битката, и в отговор се появяват създания от светлина, слизащи от високите царства. Идват неканени, защото когато нагоре се премести същество от дълбините, неговият двойник от висшите сфери поема насреща. И когато се срещнат, или и двамата биват унищожени, или се връщат там, откъдето са тръгнали — не знаем все още кое от двете всъщност се случва.

— Нямах представа за това — прошепна Гуламендис. Даваше си сметка, че чува нещо много важно.