Връхлита страховит легион

Демонът се извисяваше над всички в пещерата, с изключение на Оракула. Имаше люспи като гущер или змия, с червеникавовиолетови краища. Раменете му бяха широки и мускулести, пръстите завършваха с грамадни черни нокти, лицето му бе маска на омраза и гняв. Той нададе могъщ рев, от който стените на криптата се разтърсиха и върху главите на присъстващите се посипа мазилка.

Грамадни зъби се показаха под горната устна и демонът отметна рогатата си глава — имаше два черни, извити напред рога. Разтърси яростно грива и нададе нов вик, освобождавайки яростта си, че твърде дълго е бил държан затворен.

Пъг имаше ограничен опит с демоните — и почти целият бе неприятен. Ето защо не се подвоуми да подсили заклинанието за затваряне с най-силния щурм, на който бе способен.

Повлекла от сияещо бяла енергия се стрелнаха напред, заизвиваха се като пипала на октопод и обгърнаха тялото на чудовището. При всяко докосване от кожата му се вдигаха нови задушливи облаци и заедно с тях се разпалваха оранжеви пламъци.

Демонът потрепери в усилията си да се пребори със задържащата магия, изрева отново и разкъса оковите на заклинанието. Сътресението от магичното стълкновение отекна в най-далечните ъгли на съзнанието на Пъг като физически удар.

Мистичната сила на Оракула не можеше да се сравнява с бойната магия на великите дракони от Мидкемия, но въпреки това бе нещо, с което не можеш да не се съобразяваш. Той се пресегна напред със зъби и нокти и ги заби дълбоко в шията и рамото на демона. Фонтани димяща черна кръв бликнаха от зейналите рани и се стекоха надолу по гърдите и гърба на демона. Той замахна с ръка и стовари пестник върху муцуната на дракона.

Пъг най-сетне се възстанови от шока на магичния отпор и прати нов сноп енергия. Такъв не бе използвал никога досега, пазеше го в една изолирана част на ума си.

Невидимата енергия изпълни криптата с пронизително свистене, прекъсвано от виковете и крясъците на помощниците на Оракула, които се нахвърляха върху демона.

Магичните им способности и силата им едва ли можеха да се мерят с неговата, но макар че първият, доближил чудовището, бе разпорен от рязко движение на един от ноктите му, следващите двама успяха да нанесат известни поражения. Драконът продължаваше да впива зъби в рамото на черното създание, докато Пъг и останалите се опитаха да го обезсилят.

Снопът невидима енергия удари демона в гърдите и той застина, сякаш го бяха пронизали с хладно острие. Устните му помръднаха и Пъг предположи, че се опитва да произнесе някакво заклинание. Но очевидно не му стигнаха силите, защото склопи очи и рухна на пода.

Още няколко секунди драконът продължаваше да впива зъби в плътта му, притиснал с нокти отпуснатото като кукла тяло, сетне се отдръпна. Пъг едва сега видя раните на муцуната му и стичащата се от тях кръв, но разкъсванията не изглеждаха особено сериозни.

— Отдръпнете се! — нареди Пъг, забелязал, че помощниците на Оракула се готвят отново да нападнат демона. — Назад! — викна им заповеднически.

Както очакваше, трупът на демона започна да дими и да изпуска пушеци, после от плътта се вдигнаха алени пламъци. Ноздрите на присъстващите се изпълниха с ужасяваща смрад на обгоряла плът и тя бе най-силният аргумент, който принуди помощниците на Оракула да отстъпят.

Пъг се обърна към извисяващия се над него дракон и каза:

— Искала си да ме видиш?

През годините между Оракула на Аал и Пъг се бе изградило доверие, макар че Пъг така и не бе убеден, че целите им са едни и същи. Оракулът, въпреки приетия облик на могъщ дракон, бе създание, чуждо на Мидкемия.

За Аал се смяташе, че са едни от най-старите форми на живот в цялата вселена: нито една друга раса не можеше да проследи корените си толкова назад. Дори Властелините на дракони във върха на своята мощ бяха отдавали нужната почит на аалите и се бяха старали да не ги закачат.

Когато Пъг за пръв път се срещна с тях, те бяха обречена раса, тъй като светът, на който живееха, наближаваше своя край. Предложи на последните оцелели безопасно прехвърляне на Мидкемия и след поредица странни обстоятелства Оракулът се засели в лишеното от ум тяло на огромен златен дракон.

Спътниците й на свой ред избраха за свои гостоприемници мъже и жени с различен произход. Издирваха ги през годините с помощта на древни умения, които дори Пъг не разбираше, и им предлагаха уникалната възможност да получат служба на този свят като помощници и прислужници на Оракула.

Пъг би искал да вярва, че подборът не е насилствен и че тези, които идват тук, го правят с добра воля, мисъл, която би му помогнала да спи по-спокойно. Но каквито и да бяха подбудите им, съществата в тази крипта бяха готови да жертват живота си за Оракула.