Връхлита страховит легион

— Знам го — каза Каспар. — Там му казват Ландсенд.

— И двата пъти се скрих, преди да ме е видял, и не съм разменял и думичка с него, ако за това ме питате. Ако можех, с радост бих му изтръгнал сърцето и бих нахранил с него моите демони. Може да беше луда, но тя ми беше майка.

— Брат ти е мъртъв.

— Вие сте го познавали? — попита Амиранта и на лицето му за пръв път, откакто бе влязъл в двореца, се изписаха чувства.

— Имах нещастието да ми бъде гост за известно време. Представяше се като Лесо Варен и ми причини… — Каспар спря, сякаш премерваше думите си. Накрая продължи: — Причини ми голямо лично нещастие. По-късно установихме, благодарение на човек, комуто вярвам, че в действителност това е некромантът Сиди. По това време вече беше мъртъв.

— Генерале — каза Амиранта, — моля ви, трябва да знам как е умрял.

Каспар кимна и преразказа накратко събитията, свързани с Лесо Варен по време на войната с дасатите. Пропусна намесата и ролята на Конклава и реши да остави на Пъг да реши доколко може да се вярва на този чародей и неговия спътник. Каспар умееше добре да преценява хората, но в случая реши да не се уповава само на своето мнение.

Десет години след случая новината за това, което бе сполетяло света на цураните, вече бе обходила тукашните земи, мнозина оцелели бяха потърсили убежище в Мубоя и дори голям отряд цурански войници служеше в армията на махараджата. Но подробностите все още бяха обгърнати в тайнственост и слухове, защото тези, които бяха преживели ужаса на дасатското нашествие, не знаеха истината за войната и това, че армия от друга реалност се бе опитала да унищожи целия живот на Келеуан, за да разчисти място за своя народ.

Каспар преразказа историята, изненадан, че отдавна заровени чувства заплашват отново да се надигнат и да го завладеят. Това бе един от най-трудните и мъчителни периоди в живота му.

— В края на краищата решихме, че брат ти е загинал на дасатския роден свят, в ръцете на ужасни създания, опитващи се да проникнат в нашия свят, или че е бил на Келеуан в мига на неговото унищожение. Неколцина свидетели потвърдиха, че е бил на Келеуан, в близост до това, което наричахме Черната сфера, портала към дасатския свят. Имам приятели, които са убедени, че ако е притежавал още един душепреносител, с който да избегне смъртта, той трябва да е бил скрит на Келеуан и следователно е изчезнал заедно с планетата.

Амиранта все още не можеше да овладее чувствата си и сведе глава.

— Аз… генерале, приемам думите ви и… най-сетне мога да сложа край на тази стара омраза.

— Невероятна история, генерале — възкликна Брандос и поклати глава. — Значи според историите, които се чули… целият свят е бил унищожен? — Изражението му подсказваше на Каспар, че не иска да го повярва.

Каспар само кимна.

Амиранта вдигна глава, погледна Каспар в очите и каза твърдо:

— Това не променя нищо. Искам да подчертая — каквито и проблеми да ви е създал Сиди, те изобщо не могат да се сравнят с нещата, на които е способен Беласко.

— Сигурен ли си? — попита генералът.

— Абсолютно. Беласко е изключително любознателен и преследва упорито интересите си, докато не научи каквото му е нужно. И ако Сиди беше безумец, Беласко е гениален безумец. От двамата той е много по-опасният.

Каспар въздъхна.

— Лесо беше най-опасният човек, когото съм срещал. Да чуя, че другият ти брат е още по-опасен… — Той млъкна. — Тръгваме рано призори. — Закрачи из стаята неспокойно, без да обръща внимание на Амиранта и Брандос.

— Е, изглежда, че ни чака ново пътешествие — тихо каза Брандос на приятеля си.

— Така изглежда — рече Амиранта.

10. Заплаха

Сандрина замахна с боздугана.

Тежката топка уцели противниковия ездач в корема — беше се извисил над нея и тя се приведе под удара му, след което го халоса с всичка сила — направо го изхвърли от седлото. Познаваше добре уменията си в боя и не се съмняваше, че се е отървала от него — поне за известно време. Най-малкото щеше да полежи няколко минути без дъх на земята.

Беше се натъкнала на фургон, нападнат от бандити — четирима парцаливи главорези с изненадващо добри оръжия. Търговецът и двамата му синове даваха яростен отпор на нападателите, но бяха много по-зле въоръжени: един пропукан щит и един стар меч, две тояги, но и неизчерпаема решителност. И сигурно заради нея се представяха добре и бяха успели да задържат бандитите десетина минути, когато Сандрина се появи на билото и стана свидетел на битката.

Тримата оцелели бандити видяха, че четвъртият е повален от внезапно появил се рицар с тежки доспехи, и без да кажат и дума, обърнаха конете и се отдалечиха в галоп. Сандрина се поколеба дали да не ги погне, после прецени, че битката и без това е приключила. Пък и те се бяха насочили нагоре по склона, където бронята й щеше твърде да натежи на коня. Познаваха добре терена, за разлика от нея, и макар да нямаше съмнение, че в открит бой с лекота ще се справи и с тримата, шансовете се променяха значително в случай, че й устроят засада.