Върховната тайна

— Престани да ме лъжеш. Щом твоят предавател действа само в точно определен мозъчен център, значи, че съществуват различни центрове за всяко специфично действие. Парченцето мозък, което мама премахна, наистина ме освободи от страстта ми към хероина. И добре, че мозъкът не се оказа толкова пластичен, че да компенсира загубата. А цената на освобождението е липсата на оргазъм. Никога вече няма да изпитам подобно нещо. И каквото и да приказваш, нито хубавото вино, нито прекрасната музика могат да ми подействат кой знае колко. Това е моето наказание. Пресата ме обяви за световен секссимвол, всички мъже мечтаят да ме любят, а аз не мога да изпитам удоволствието, което изпитва и най-жалката грозница с някой шофьор на камион!

Тя грабна чашата с шампанско и я разби в стената.

— Вече нямам желание за нищо. Не чувствам нищо. Аз съм жив труп. Какъв живот е това, без удоволствие? Единствената емоция, която ми е останала, е гневът.

— Успокой се, би трябвало да…

Самюел Финшер внезапно спря насред мисълта си и като че ли се заслуша в нещо.

— Какво има? — попита тя.

— Нищо. Никой е. Мисля, че иска да ме поздрави по случай победата…

С поглед, зареян в пространството, в хоризонта отвъд стената, любовникът й се усмихна и започна да диша все по-учестено. Наташа го наблюдаваше с презрение. Тръпки прибягваха по цялото му тяло.

— Ако знаеш само колко мразя да те гледам такъв!

Всичко във Финшер изразяваше надигащия се екстаз, който все повече се усилваше. Тя го замери с една възглавница.

— Действа ми угнетяващо! Можеш ли да разбереш? — възкликна тя. — Не. Дори не ме чуваш, нали? Напълно отдаден на удоволствието. Все едно, че мастурбираш до мен.

Финшер нададе вик на удоволствие.

Ликуване. Върховна радост. Блаженство.

Тя си запуши ушите и изкрещя, за да не го чува повече. Устата и на двамата бяха широко отворени — неговата от удоволствие, нейната от гняв.

Накрая любовникът й се върна на земята. Самюел Финшер — примрял, с отпуснати ръце, с притворени очи, с увиснала челюст.

— Е, как беше? Доволен ли си? — цинично се осведоми годеницата му, издухвайки дима от цигарата в лицето му.

137.

— Наташа Андерсен!

Топмоделът продължава да ги държи на прицел.

— Наташа… Черненко. Андерсен е името на първия ми съпруг.

Изидор декламира:

— А ето я и Цирцея — най-красивата и най-опасната магьосница. След сирените дойде и нейният ред.

— Чародейката Цирцея, която превръща мъжете в прасета с вълшебната си пръчица, за нея ли говориш? — осведомява се Люкрес.

Младата жена им прави знак да седнат на табуретките.

— Не можете да си представите живота на топмодела. В тези среди е прието да се започне с амфетамини, за да ви държат будни, както и за да не огладнявате и да не качвате килограми. Амфетамините получавате направо от агенцията. Сетне преминавате на екстази, за да разпуснете максимално след купоните; после — кокаин, за бляскав поглед; ЛСД-то ви помага да избягате от себе си и да не ви пука, че с вас се отнасят като с добитък на селскостопанска изложба. Накрая идва хероинът, за да забравите, че сте живи.

Всъщност се оказва, че дребният ми ръст ми е спестил доста тревоги, казва си наум Люкрес.

Наташа се върти около Изидор, играейки си с пистолета.

— Много от момичетата дефилираха надрусани на ревютата. Казват, че така сме изглеждали като „актриси“. Но трагедийни. Да, участвахме в една трагедия, за която хората се досещаха. Беше част от представлението. С „помощта“ на един приятел фотограф, който ми беше и доставчик, започнах да вземам все повече. Беше безкрайна спирала. Нищо друго не ме вълнуваше. Не можете да си представите какво въздействие притежава хероинът. Човек губи желание за храна, за сън, за секс. Престава да уважава другите. Лъже. Престава да се самоуважава. Не уважавах майка си. Не уважавах никого. С изключение на доставчика ми на хероин. Той беше получил всичко от мен, парите ми, тялото ми, здравето ми, бих му дала и живота си за няколко секунди халюцинации в повече.

Изидор пъхва ръка в джоба си.

Наташа потреперва, но той я успокоява, подавайки й един бонбон.

— Седем пъти се опитвах да свърша със себе си. След последния опит майка ми се опита да ме спаси. Тя искаше да го направи на всяка цена. Знаеше, че е невъзможно да ме вразуми, да ме заплаши или да ми се довери. Лъжех постоянно. Бях отвратена от себе си. Не ми беше останало нищо свято. Тя обаче ме обичаше. Това, което направи за мен, беше най-голямото доказателство за обичта й.

— Нищо нямаше да загубя. Дори операцията да се провалеше, предпочитах да я видя луда или умряла.

— Тя ме оперира.

Доктор Черненко затреперва още по-неудържимо.

— Адът е вътре в главите ни. Ако няма желание, няма страдание. Няма желание, няма страдание! — скандира тя, все едно че повтаря политически лозунг.

Изидор е силно заинтригуван.

— Няма желание, няма страдание. Нима страданието не е присъщо на всяко живо същество? Дори растенията страдат — отбелязва той.

Младата жена се притиска до майка си и я целува по бузата. Хваща едната й ръка със своята свободна ръка.