Върховната тайна

„И все пак човекът на настоящето все още продължава да живее в мен. Затова, след моркова на Върховната награда, ще ви мотивирам със сопата. Разберете ме правилно, не можем да ви оставим да си отидете и да разкажете какво сте научили тук. Това би поставило под заплаха всичките ни планове, а те значат много повече от обикновените смъртни и преходни същества, каквито сме всички ние. В случай, че успеете да се справите с изпитанието на Циклопа, ще изпитате истинския екстаз и ще бъдете освободени. Ако се провалите, ще ви оставим тук. Персоналът ще ви тъпче с успокоителни и химията ще притъпи всичките ви усещания. В началото ще бъдете настанени в закритото отделение, а впоследствие, когато мозъкът ви стане на каша и най-слабото желание за бягство се изпари, ще ви сложат при хебефрениците. Ще се размекнете. Ще останете с нас много дълго, цял живот, докато външният свят ви забрави. Защото никой не идва в психиатричните болници. Те са съвременните тъмници. Знам за какво говоря, тъй като съм затворен в една от тях.“

Неловко мълчание. Люкрес мисли с бясна скорост.

Върховната тайна ли? Ще си изгоря крилете, като Икар, който докоснал слънцето. Вероятно това е искал да каже Финшер. Наркотикът на степен хиляда. Пълна загуба на волята.

От своя страна, Изидор претегля предложението на Никой.

Като си помисля само, че се тревожех за паметта си. Сега вече изпитвам сериозни страхове за разума си.

„А сега, слушайте внимателно загадката.“

Жан-Луи Мартен показва текста на екрана.

„Затворен в пещерата «Ухото на Дионисий» (на малко островче в близост до Сицилия), Одисей се оказва изправен пред Циклопа, който иска да го погуби. Циклопът му предлага избор. Или Одисей ще каже истината и ще бъде сварен, или ще излъже и ще бъде опечен. Какъв отговор трябва да даде Одисей? Имате на разположение три минути и право само на един отговор.“

Платено или удвоено? Ваш ред е, приятели.

Болният от LIS изкарва на екрана часовника на компютъра и го наглася да звънне, когато стрелката на минутите стигне дванайсет.

Изидор се съсредоточава.

Чувал съм я тази загадка. Трябва да си спомня как се решаваше. Паметта ми. Моля те, не ми изневерявай. Не сега, когато се нуждая от теб!

Люкрес хапе устни.

Печен или варен? Винаги съм била кръгла нула по загадките, още повече, че логическите и математическите задачи ме отегчават. Басейните, които се пълнят с вода, и влаковете, които потеглят в точно определено време, и определете на колко години е машиниста — изобщо не ми е интересно. Един от бившите ми непрекъснато ми досаждаше с такива задачки. Забравях условието, преди да съм го изслушала докрай. И него го разкарах. За тези неща трябва да имаш наклонности. Това е занимание за момчета. Изидор би трябвало да се справи.

Наташа и доктор Черненко не смеят да се намесят.

Изидор рови из мозъка си.

Много е лесно и аз го знаех. Невероятно. Животът ми зависи от една толкова проста загадка, а аз не мога да открия решението.

Изидор си представя паметта си като огромна библиотека с височината на кръгла куха кула. Превръща ума си в катеричка, която си търси храна във формата на информация. Катеричката разтваря „Одисеята“, но вътре има само размазани картинки. Корабът. Циклопът. Бурята. Сирените. Загадката и решението ги няма. Катеричката-ум на Изидор започва да рови по лавиците с книгите със загадки. И там не открива нищо.

Люкрес от самото начало се е отказала от изпитанието, но долавя, че Изидор се бори с неуслужливата си памет.

Спомня си, че е чела в „Енциклопедия на относителното и абсолютното знание“ един пасаж, свързан с израза „имам памет като на златна рибка“: „Златните рибки имат много слаба памет, затова понасят живота в аквариум. Когато открият някое водно растение, те изпадат в захлас, сетне го забравят. Плуват, отиват до стъклото и със същото удивление преоткриват видяното преди водно растение. Това може да продължи безкрайно.“