Върховната тайна

В този случай липсата на памет е механизъм за оцеляване — предпазва от полудяване. Също както Изидор е развил способност да забравя, за да не се травматизира от действителността.

Люкрес си представя Изидор с рибешко тяло в аквариум, изпаднал в умиление пред пластмасовите растения, от които излизат мехурчета. После си го представя как отплува, забравя за растенията, отново се връща, за да се полюбува на декора, отново отплува…

Изидор не се вижда като риба, а по-скоро като катерица, сновяща между лавиците на огромната библиотека, която носи в себе си. „Къде да търся отговора след «Одисеята» и книгите със загадките? — пита се той. — Няма книги за Циклопите! Много малко са данните за островите на Сицилия!“ И понеже катерицата съобщава, че не намира нищо в паметта, мозъкът на Изидор се настройва на „свободно логическо мислене“.

Още повече, че загадката е лесна.

Всичко идва от страха. От тревогата да свършиш в психиатрична болница, захвърлен на някакъв остров — ето кое му пречи да разсъждава и да си спомни. Мисли си само за това как ще живее сред душевноболните.

Десетки години бездействие, откъснат от света, далеч от кулата си, лишен от делфините, които е опитомил. Може би дори без книги, без телевизия. Още повече, че лудостта на околните сигурно е заразна.

Повтаря си условието, анализира всяка дума (сварен, ако каже истината, опечен, ако излъже…), търси практически решения. В мозъка му едно ядро от кората на лявото полукълбо се труди над някаква идея.

Истината е в лъжата. Лъжата е в истината. Система от огледала, които се отразяват взаимно. Две огледала едно срещу друго. Едното изкривява, другото възстановява образа.

Ядрото зарежда с електричество неврона, който за две хилядни от секундата минава от минус седемдесет миливолта на плюс трийсет миливолта. Електричеството протича по дендрита и през аксона стига до синапса. Окончанията на синапса представляват две мънички мехурчета, в които се съдържат невромедиаторите. Изпразнени от електричеството, те се разтварят в миниатюрното пространство между двата неврона.

Мисълта е електрическа И химическа, също както светлината се състои от атоми И от вълни.

В действие влиза невромедиаторът, наречен глутамат. Когато се допре до съседния неврон, невронът на свой ред стига до трийсет миливолта.

Глутаматът действа като възбудител, но действието му е уравновесено от друг невромедиатор, наречен GABA (гама аминобутирова киселина), който го потиска. Идеите се раждат именно от това тънко равновесие между електричеството и възбуждащите или потискащите химически вещества. От стоте милиарда неврони в мозъка на Изидор Каценберг трийсет и пет са впрегнати в решаването на загадката. Умът му вече е зает само с това. Мозъкът му изразходва толкова много енергия, че върховете на пръстите на краката и на ръцете му са побелели и той ги чувства леко вдървени.

Внезапно вдъхновението го осенява.

— Одисей отговаря: „Ще бъда опечен“ — отсича Изидор.

След което обяснява:

— На Циклопа му е доста неприятно, тъй като, ако Одисей е казал истината, ще трябва да го свари. Следователно не може да бъде опечен. Значи Одисей е излъгал. Но ако е излъгал, Одисей трябва да бъде опечен. Значи казва истината. Понеже не може да реши дилемата, Циклопът не е в състояние да приложи присъдата и Одисей е спасен.

142.

Тържествена обстановка. Звучи опера на Верди.

Жан-Луи Мартен е помолил да присъства лично на операцията. За целта леглото му и цялото му електронно оборудване са преместени в операционната. В краката му пак се откроява покритата с бял плат мебел.

Писна ми да гледам с помощта на видеокамерата, искам да гледам с окото си, да гледам истински.

Небрежно покрит с бяла престилка, Изидор е вързан за операционната маса. Доктор Черненко се заема с бръсненето на черепа му, който и без друго е доста олисял. После с флумастер отбелязва точките, през които ще вкара сондата в мозъка на журналиста.

Циклоп ли ме нарече? — мисли си Жан-Луи Мартен. — Сега ще опиташ силата на Одисей. Ще ти пробие челото с кол.

Спомня си деня, в който Сами се подложи на същата операция.