Вроден порок

Сърфмагазинът долу беше затворил рано, но прозорците на Светеца светеха и Док чукна само два-три пъти, преди Шаста да отвори вратата и да му се усмихне, още не казала здрасти, влизай. Беше с голи крака, облечена само в някаква мексиканска риза, бледолилава и с бродерия, косата й беше увита в кърпа, ухаеше като току-що излязла от банята. Той знаеше, че бе имало причина да се влюби в нея, но непрекъснато забравяше каква е, сега обаче, когато почти успя да си я спомни, му се наложи да се хване умствено за главата и хубаво да разтърси мозъка си, преди да е сигурен, че няма да каже нещо необмислено.

Шаста го запозна с кучето си Милдред и се оттегли за известно време в кухнята. Флип бе покрил голяма част от една от стените в дневната с увеличена снимка на гигантската чудовищна вълна при Макаха от миналата зима, в която, като поклонник, свил се в дланта на Бог, се виждаше дребната, но на мига разпознаваема фигурка на Грег Нол.

Шаста дойде с пакет бири „Куурс“ от хладилника.

— Знаеш ли, че Мики се е върнал? — каза тя.

— Чух слуховете, да.

— О, прибрал си се е вкъщи, да, обратно при Слоун и децата, и какво? Се ла ви.

— Ке сера сера.

— Именно.

— Виждала ли си го?

— Колко вероятно е това според тебе? В последно време съм само срам за хората.

— Факт, но може би, ако си пипнеш малко косата…

— Тъпак. — Тя вдигна ръка, разви кърпата и го замери с нея, после разтърси коса не би казал яростно, но в очите й блесна онзи поглед, който той си спомняше добре или поне си мислеше, че помни. — Така как е?

Той наклони глава, сякаш му бе задала сериозен въпрос.

— По-тъмна е от преди.

— Върнах се към мръснорусите си дни. Мики я харесваше почти платинена, даже плащаше на специален фризьор на Родео Драйв да ме боядисва. — И Док ясно видя как тя и Пени се засичат в един и същ салон и как той е поне една от общите им теми за разговор. — Говори се, че имаш някакъв фетиш към мацките на Менсън?

— Д… ами, „фетиш“, то зависи от това какво… Сигурна ли си, че наистина искаш да направиш това?

Тя бе разкопчала ризата си и сега, без да откъсва очи от неговите, започна бавно да разтрива зърната си. Милдред вдигна очи от краткотрайно любопитство, после, клатейки глава наляво и надясно, слезе от дивана и излезе от стаята.

— Послушни, разгонени малки тийнейджърки с промити мозъци — продължи Шаста, — които правят точно това, което искаш, и то преди дори да си осъзнал, че го искаш. Не е нужно да изричаш и една думичка дори, те схващат всичко благодарение на своята свръхсетивност. Твоят тип мацки, Док, твоята мръсна страна.

— Ей. Ти ли ми крадеш списанията?

Тя се освободи от ризата си и коленичи, запълзя бавно към Док, който седеше с ерекция и недокоснато кенче бира, и все така на колене, свали внимателно сандалите му и дари всеки от босите му крака с целувка.

— Сега — прошепна тя — как ли би постъпил Чарли?

Вероятно не като Док, а именно, да намери половин джойнт в джоба на ризата си и да го запали. Защото той направи точно това.

— Искаш ли?

Тя вдигна глава и той поднесе джойнта към устните й, за да си дръпне. Пушиха мълчаливо, докато на Док не му се наложи да хване последното останало количество с щипката, която си носеше.

— Виж, съжалявам за Мики, но…

— Мики — тя изгледа дълго Док. — Мики можеше да ви научи на много неща всички вас, плажни нехранимайковци, да ви даде някой и друг урок. Такъв властен мъж. Понякога ме караше да се чувствам почти невидима. Бърз, брутален, крайно невнимателен любовник, животно, с една дума, но на Слоун това й харесваше, както и на Луз… то си им личеше, на всяка от нас ни личеше. Толкова хубаво е някой да те накара да се чувстваш невидима…

— Аха, а и пичовете умират да чуват такива приказки.

— … водеше ме на обяд в Бевърли Хилс, увил силната си ръка около моята, повеждаше ме от ослепително ярките улици към места, където е тъмно и хладно и където не можеш да подушиш храна дори и да искаш, само алкохол — и там всички пиеха, заели всички столове около масите в зала с неопределими размери, и всички познаваха Мики, и искаха, някои от тях страшно искаха да бъдат Мики… А аз все едно бях отведена там на каишка. Обличаше ме винаги в съвсем къси минирокли, забраняваше ми да нося бельо, предлагаше ме на всеки, който искаше да зяпа. Или пипа. Случвало се е и да ме дава на приятелите си. И аз да трябва да правя каквото пожелаят те…

— Защо ми го разказваш това?

— О, съжалявам, Док, разстроих ли те, искаш ли да спра? — вече се беше излегнала в скута му, бе пъхнала ръце под себе си и си играеше с котето, задникът й бе неустоимо вирнат, намеренията й, дори за Док, пределно ясни. — Ако моята приятелка ме бе напуснала, за да е курвата на каишка на някакъв мръсник предприемач, щях да съм така гневна, че нямаше да знам какво да правя. Не, не ми вярвай, щях да знам. Ако невярната малка кучка се е излегнала на скута ми така… — повече не успя да каже. Док успя да й удари не повече от половин дузина искрени плесника, преди неуморимите й ръце да изпразнят и двама им. — Нещастник! — изкрещя тя, не, предположи Док, на него. — Копеле…