Вроден порок

„Точно сега тази тема ми е някак далечна.“

„Нямаш някое гадже, което да крещи из улиците «Смърт на свинете», да хвърля гранати или каквото там правят?“

Тя поклатила глава с усмивка.

„Да ги оставим политическите типове, кажи, колко според тебе са подходящите за гаджета мъже, на които попадам в бранша?“

„Колкото и каквито са били винаги, нещата никога не се променят, хлапе. Единственото различно нещо днес са наркотиците. Накъдето и да погледна, виждам прекрасни, обещаващи и млади хора, които или се съсипват, или направо си отиват от този свят.“

Това, естествено, я накарало да се замисли за Кой. Той не бил, а и не би могъл да бъде, любовта на живота й, но тя имала достатъчно добър музикален слух, за да уважава избора му на начин на живот, ако неговото можело да бъде наречено живот. Но бил добър приятел, не давал признаци на задник и въпреки че през голяма част от времето бил на хероин, нито веднъж не я погледнал по онзи зловещ, менсънски начин. Със сигурност заслужавал почивка от тежкия си живот.

„Има един саксофонист, за когото се тревожа много — рекла, след което разказала на Бърк повече, отколкото й се искало да споделя, за историята на Кой с хероина. — Не може да си позволи да се запише в някоя програма, но има голяма нужда от такава. Само това ще го спаси.“

Бърк вървял мълчаливо под слънцето. Кучетата дотичали при тях и Адисън, Бърковото, му отправило поглед с една вдигната вежда.

„Видя ли го това? Това е от седене пред телевизора и зяпане на филми с Джордж Сандърс. Не, не… «Прекалено нисък си за този жест»91… Но сега, като се замисля, сещам се за една програма, казват, че наистина помага. Разбира се, нямам идея дали изобщо е подходяща за приятеля ти.“

Следващия път, когато говорила с Кой, му дала телефона на Бърк.

— И после Кой просто изчезна. Нищо необичайно — той изчезваше нонстоп, гледаш го, тук е и даже си свири солото, премигваш и си казваш „леле, къде се изпари тоя?“. Но този път мълчанието беше почти доловимо за слуха, нали се сещаш?

— Това ще да е било, когато е отишъл в онова заведение в Охай първия път — каза Док.

— Първия? Колко пъти е бил там?

— Не знам, но имам усещането, че е редовен клиент.

— Значи, може би още се дупчи.

На лицето й се появи нещастно изражение.

— А може и да не се, Шаста. Може да е нещо друго.

— Какво би могло да е?

— Каквато и да е програмата на онези там, тя определено не помага на наркоманите да се върнат към нормалния живот.

— Би трябвало да кажа: „Ами, Кой е голям човек, способен е сам да се грижи за себе си…“. Само дето, Док, той не е способен и точно затова се тревожа. Не само за него, но за жена му и детенцето.

Първия път, когато видяла Кой, той бил с Хоуп и Аметист и се опитвал да спре кола на автостоп на „Сънсет“. Шаста минавала с елдорадото по улицата за пореден път, било й писнало, щяло да й се отрази добре просто някой друг да кара, та затова спряла и ги качила. Имали проблеми с колата, обяснил й Кой, и търсели гараж. Хоуп и Аметист седнали отпред, Кой — отзад. Бебето, бедната душичка, било страшно зачервено и оклюмало. Шаста на мига разпознала мръсната ръка на хероина. Минало й през ума, че родителите на бебето може и да са дошли в Холивуд само за да намерят наркотици, но се въздържала да ги поучава. Към онзи момент вече била от достатъчно дълго време гаджето на Мики Улфман, за да й е ясно, че самата тя не можела да се квалифицира за каквато и да е роля на грандама, че е било въпрос на късмет, на кофти късмет, да стигнат до положението, в което били не само те, но и тя, както и че най-добрият начин да те огрее щастието, независимо за колко кратко, е като помагаш на другите, когато можеш.

— Значи, когато това се случва, ти и Мики вече сте си били… близки? — не се въздържа и попита Док.

— Ама и ти си едно любопитно копеленце, а?

— С други думи, намерихте ли общ език със съпругата на Кой?

— Това беше единственият път, в който я видях. Бяха отседнали някъде в Торънс, Кой почти не се прибираше у тях си. Питаш ме дали тогава му дадох телефонния си номер, не, това се случи няколко дни по-късно на „Ла Бреа“, Кой се редеше на опашка, за да влезе в „Пинк“, видя елдорадото, затича се към него през колите на булеварда, останалото е история. Питаш ме дали сме били гаджета? Дали съм изневерявала на Мики? Що за въпроси.

— Кога съм…

— Виж сега, в случай че не си разбрал, аз никога не съм била най-милото момиче в бранша, нямаше причина да отделям дори половин минута на долен наркоман като Кой, който очевидно се бе запътил към канавката. Той не беше мой благотворителен проект, не сме се боцкали заедно, и освен това, ако само се замислиш за някои от мацките, с които ти движиш…

— Окей. Независимо от намеренията ти, накрая си му спасила живота. И после той е станал доносник на Управлението, агент под прикритие на Бдителна Калифорния, а вероятно и на „Златният зъб“ — групировката, не лодката — и към този момент има три трупа, които може, а може и да не се окажат вписани в неговата кармична сметка.