Вроден порок

Когато се прибра вкъщи, Док завари Скот и Денис в кухнята — проучваха какво има в хладилника, след като току-що бяха влезли през прозореца откъм задната алея, което пък бе станало, след като малко по-рано Денис бе заспал у тях си, както често се случваше, със запален джойнт в устата, само дето този път джойнтът, вместо да падне на гърдите му и да го изгори и събуди поне частично, се търкулнал някъде из чаршафите, където бързо започнал да тлее. След известно време Денис се събудил, станал, отишъл в банята, решил да вземе душ и даже направо тръгнал да го прави. В един момент леглото избухнало в пламъци, които прогорили тавана точно там, където било водното легло на съседа му Чико — за щастие, без Чико да е в него, — и то, понеже било от пластмаса, започнало да се топи от топлината и отприщило близо тон вода през прогорената дупка в тавана, като с това потушило пожара в спалнята на Денис, но и превърнало пода му в нещо като плитък басейн. Денис се върнал от банята и тъй като не намерил обяснение за заварената ситуация и на всичко отгоре объркал вече дошлите пожарникари с полицаи, се втурнал да бяга по алеята към плажната къща на Скот Уф и там се опитал да обясни какво според него се е случило, а именно че става дума за нарочен саботаж, дело на „Бордс“, които не се били отказвали да кроят планове срещу него.

Док намери една цигара „Уайт Ауъл“, почти изпразнена от съдържание с помощта на пинсети, и я напълни с хумболтова синсемила, запали я, вдиша и я развъртя с другите двама.

— Не виждам как може да са били „Бордс“, човече, сериозно — издиша Скот.

— Абе, видях ги — настоя Денис, — точно оня ден, дебнеха ме при алеята.

— Това бяха само басистът и барабанистът — каза Скот, — помотахме се малко заедно. Ще имат безплатен концерт в парка „Уил Роджърс“, кръстили са го Сърфаделичен Фрийк-Ин. И „Бордс“ искат „Биър“ да подгряват?

— Жестоко — каза Док, — поздравления.

— Да — добави Денис, — жалко само, че са абсолютното зло.

— Е, може би това важи за звукозаписната компания, с която са сключили договор — съгласи се Скот, — но…

— Дори Док ги смята за зомбита.

— Това може и да е така — отвърна Док, — но не трябва вечно да виним зомбитата за положението им, щото не е като гимназиите да са пълни с кариерни консултанти, които току питат: „Ей, хлапе, обмислял ли си някога възможностите за професионално развитие сред неживите…“

— Моят ми каза, че трябва да се захвана с недвижими имоти — каза Скот, — като мама.

— Но майка ти не е зомби — отбеляза Денис.

— Факт, но трябва да видиш някои от колегите й брокери…

— Ти затова я преглеждай от време на време за следи от ухапвания — посъветва го Док, — защото така се предава.

— Някой от вас може ли да обясни защо им викат „недвижими“ имоти? — зачуди се Денис, който свиваше нов джойнт.

— Ей, Док — спомни си Скот, — пак го видях оня Кой, дето свиреше с „Бордс“ и уж беше мъртъв, ама нещо напоследък не е.

Док бе достатъчно ненадран, че да попита:

— Къде?

— В Хермоса, редеше се на опашка пред „Лайтхаус“.

Което пусна Док обратно в Канала на спомените, когато той и Шаста тъкмо бяха започнали да ходят и прекарваха вечерите си пред „Лайтхаус Кафе“, защото мястото не беше по джоба на нито един от двамата, и слушаха носещия се отвътре джаз, докато ядяха хотдог от всеизвестната будка на Джюси Джеймс зад ъгъла, на чиято табела имаше гигантски хотдог с лице, ръце и крака, с каубойска шапка и дрехи, който стреляше с два револвера и като цяло изглеждаше на кеф. В неделите винаги имаше джем сесии. Студийни музиканти пристигаха с коли, купени с първите големи чекове, които в идните години щяха да бъдат изкупувани обратно от паркинги за конфискувани автомобили, изтегляни от кални свлачища, спасявани от грабежите, извършвани от бракоразводни адвокати, ремонтирани при повреда само с автентични части с надеждата за препродажби, които никога няма да се случат, все фантазии от ерата на новородените копнежи, моргани от шоурума в Уестууд с гюруци с кожени ремъци, кобра 289-ки и бонвили от 62-ра, а и онова свръхестествено десото, в което Джеймс Стюарт преследва Ким Новак по криволичещите пътища на любовта в „Шемет“ (1958).

Горе в Охай Док и Кой се бяха разделили при странни обстоятелства. Кой се бе изпарил внезапно в нощта, полуядосан, полуотчаян от полуобещанието на Док, че ще потърси начин да го освободи от контраподривните сили, които го контролират. С изключение на бързия преглед на полицейското досие на Кой, осигурено му от Бигфут, Док не бе напреднал кой знае колко по въпроса и май изпитваше вина от факта, тъй като технически работата по случая беше и работа, възложена му от Хоуп.

Затова реши да се разходи по Пиър Авеню. Палмовите дървета по „Странд“ хвърляха сенки в мъглата, натежала от обичайната си химическа миризма, табелата на Джюси Джеймс светеше радостно и неясно в неопределената далечина, а пред „Лайтхаус“, разбира се, чакаше Кой, наредил се на оръфана опашка от хипстъри, които клатеха глави на днешната музика — Бъд Шанк и някаква ритъм секция.