Вроден порок

Док вдигна очилата си и се престори, че оглежда внимателно ситуацията.

— Така ми изглежда, ама ти по-добре от мене можеш да кажеш…

— Той пита — уточни Кланси отнякъде отдолу — дали е окей да ползваме офиса ти за това.

Оказа се, че докато Док бил във Вегас, двамата дошли да го търсят, всеки поотделно, и Петуния решила, че са сладка двойка, и им дала резервния ключ. Док се извини и потегли обратно надолу, за да си поговори с Петуния най-вече за използваната от нея дума „сладка“.

— Знам, че си сватовница по душа, Петуния, и аз обикновено нямам нищо против които и да било форми на интимност, стига те да не са между елементи в случай, по който работя. Така губя достъп до прекалено много информация…

И тъй нататък. Казаното обаче ни най-малко не потуши вероятно налудничавия блясък в очите й.

— Но вече е прекалено късно, сляп ли си? Та те са влюбени! Аз съм просто кармичният улеснител, наистина имам дарбата да познавам на кои им е писано да са заедно и на кои — не, и никога не греша. По цели нощи будувам, за да уча за дипломата си по консултиране на двойки, само и само да допринеса с нещо, няма значение с колко малко, към общото количество любов в света.

— Общото какво?

— О, Док. Само любовта ще ни спаси.

— Кои?

— Всички нас.

— Петуни-я — провикна се доктор Тюбсайд нейде от дълбините на сградата.

— Е, може би без него.

— Мисля да се върна горе и да видя дали наистина са там…

След няколко учтиви почуквания на вратата на офиса Док надникна предпазливо вътре и този път видя Тарик и Кланси облечени, увлечени в игра на джин-руми и заслушани в албум на „Бонзо Дог Бенд“, който по негови спомени Док не притежаваше. Изглежда, халюцинацията не беше съвсем изключен вариант, но пък ако наистина бяха реални, всичко, което трябваше да направи един средностатистически тревоман, бе да погледне към тях и да види как общият им елемент, Глен Чарлок, натрупва присъствие и енергия като дух, който бавно се материализира пред очите.

Кланси забеляза Док и прошепна нещо на Тарик. Оставиха картите си и Тарик каза:

— Знаех си, че рано или късно ще дойдеш, пич.

Док се насочи към кафеварката и започна да приготвя кафе.

— Трябваше да ида до Лас Вегас — каза той. — Мислех си, че търся Пък Бийвъртън.

— Кланси спомена нещо. Извади ли късмет?

— Само късмет и нищо друго — сви рамене Док. — Все пак бях във Вегас.

— Ядосан е — каза Кланси.

— Не съм.

— Исках да поговорим за Глен — обади се Тарик.

— И аз — добави Кланси.

Док кимна, порови в джоба на ризата си за цигара, извади от там празна ръка.

— Ето — подаде му Кланси.

— „Вирджиния Слимс“? Какво е това? — Но Кланси вече държеше запалката си като Статуята на свободата. — Хубаво — каза Док, — поне са ментолови.

— Трябваше да ти кажа всичко — започна Тарик. — Сега е твърде късно, но можех да ти имам повече доверие.

— Бял детектив, когото виждаш за първи път, и не си ми се доверил изцяло? Леле, сега вече съм ядосан.

— Трябва да му кажеш — обърна се Кланси към Тарик.

— Но… — Док отиде да нагледа кафеварката. — Чакай малко, човече, ти не каза ли, че си положил някаква клетва за мълчание?

— Тя не се брои — обясни Тарик. — Преди вярвах, че има тежест, но Пък и другите нацита също се бяха заклели да си пазят гърбовете каквото и да се случи, и виж какво се случи с Глен. И от мен се очаква да спазвам тази шибня? Откачих се. Ако не им харесва, да ги видим.

— Добре. Как точно ти беше задължен Глен?

— Първо трябва да се закълнеш.

— Моля? Нали току-що каза, че клетвите са шибня?

— Да, ама ти си белчо. И трябва да се подпишеш с кръв, Братко, че няма да казваш нищо на никого.

— Кръв?

— Кланси вече го направи.

— Ама съм в средата на цикъла си, скъпи — отбеляза тя.

— Значи ли… че можеш да ми заемеш от твоята? — поинтересува се Док.

— Знаеш ли какво, мамка му — Тарик се отправи към вратата.

— Доста е емоционален, а? — Док отиде до шкафчето за документи и извади кашето си за спешни случаи. Защото, ако това не беше спешен случай…

Някъде около втория или вероятно третия джойнт всички започнаха да се отпускат. Тарик обясни какъв бизнес са въртели двама с Глен, докато са били на топло.