Вроден порок

Той се опита да й обясни, че този японски филм с чудовища е всъщност римейк на класическата лента за мацки „Римска ваканция“ (1953) — и в двата филма имаше стилна принцеса на посещение в чужда страна, където среща главния герой, представител на работническата класа, който хлътва по нея, после, накрая, независимо от общите им приключения двамата трябва да се разделят, но някъде по средата на анализа Пени бе коленичила грациозно и бе започнала да му духа и преди да се усетят, двамата се чукаха отново. След това, както си седяха на дивана, филмът започна. Док явно беше заспал някъде по средата, но към края се събуди и завари Пени да подсмърча, заровила лице в салфетка и все пак пленена от човешката или романтичната част от сюжета.

Следващият ден си беше, както казват хората, друг ден и когато Док се озова отново в Съдебната палата, настанен на стол от отдавнашна разпродажба пред микрофона на магнетофон в една забутана стаичка, пълна с метли, парцали, почистващи препарати и древна машина за миене на пода, която изглеждаше като сглобена от частите на танк от Втората световна, той започна да се чуди дали нежната Пени от изминалата нощ не е била просто поредната му халюцинация. Като за начало тя непрекъснато се обръщаше към него с Лари и избягваше да го гледа в очите. Свидетелят, когото бе извикала, естествено, се оказа офис дружката й Ръс, чийто поглед за една нощ бе прераснал от подозрителен в презрителен.

Док им разказа какво е видял във Вегас, като преди да дойде тук, бе минал през офиса си, за да си вземе бележника, знак не толкова за професионализъм, колкото за тревоманска памет. Проявиха необичаен и необясним интерес към белия костюм на Мики. Къде точно е резнат реверът и други подобни. Конфекция или по поръчка. Ами поведението му, какво беше то, искаха да знаят. Кой друг, освен ФБР беше там? Кой командваше?

— Невъзможно е да се каже. Имаше охрана на казиното, всякакви цивилни в костюми, но що се отнася до мафиоти, ако натам биете, дали е имало мъже с черни федори на главата и коментари в стила на Еди Робинсън88? Не, не мисля, че видях такива.

Това окръжно прокурорско упражнение на Док му мязаше на сблъсък на мравки със слонове. ФБР-то можеше да почне да содомизира президента в Линкълн Мемориал по пладне и местните полицаи просто щяха да си седят там и да гледат, като степента им на отвращение щеше да зависи от това, кой е насилваният президент.

От друга страна, никой не го попита за Пък Бийвъртън и Док не сподели доброволно нищо. От време на време улавяше как двете заместник-прокурорки си разменят многозначителни погледи. Във връзка с какво — идея си нямаше. Накрая касетката свърши и Пени каза:

— Мисля, че сме готови. От името на кабинета на главния прокурор, господин Спортело, ви благодарим страшно много за вашето съдействие.

— И аз ви благодаря, госпожице Кимбал, задето не ми благодарихте, докато касетката записваше. И госпожице Фротингъм, може ли само да добавя, че полата ви днес е с особено привлекателна дължина.

Ръс изкрещя, грабна едно поцинковано кошче за боклук и тръгна да го хвърля към главата на Док, но Пени се намеси и я убеди да си излезе. Преди и тя да изчезне, обърна глава към Док и посочи към телефона с жестове като при набиране. Кой на кого се очакваше да се обади, не беше много ясно.

Часовникът на стената, който напомни на Док за началното му училище в Сан Хоакин, показваше невъзможен час. Док изчака стрелките да се преместят, но те не го направиха и той заключи, че часовникът е развален и вероятно е в това си състояние от години. Което обаче беше и някак готино, защото много отдавна Сортилидж го бе научила на езотеричното умение да познава колко е часът по спрели часовници. Първото нещо, което трябва да направиш, е да си запалиш джойнт — това със сигурност би изглеждало странно в Съдебната палата, но не и в това забутано кътче от нея, което като нищо можеше да се окаже извън юрисдикцията на местните сили за борба с наркотиците, — но за всеки случай Док запали и една цигара „Де Нобили“ и изпълни стаичката с предпазен дим от любимата на мафията марка. След известно време, прекарано във вдишване на дима от коза, той вдигна очи към часовника и разбира се, той показваше различен час сега, макар че това можеше да се дължи и на факта, че Док е забравил къде бяха замръзнали стрелките преди това.

Телефонът иззвъня, той вдигна и чу Пени да казва:

— Ела долу в офиса ми, там ще те чака един пакет.

Без здрасти, без нищо.

— Ти там ли ще си?

— Не.

— Ами как-й-беше-името?

— Никой няма бъде там, освен теб. Имаш колкото време си поискаш.

— Благодаря ти, скъпа, о, между другото, чудех се дали, ако ти намеря перука като на някоя от мацките на Менсън, ще е проблем… — Промяната в акустичната среда, след като тя затвори, отеква в продължение на няколко мига… — Мислех си за нещо в стила на Линет „Скуики“ Фром, сещаш се нали, дълга, ама и къдрава, и… О. Ъъъ… Пени?