Вроден порок

Долу в офис кабинката на Пени, положено върху очукана и стара дървена масичка, украсено с всякакъв вид лепенки с надпис „Строго секретно“, чакаше досието със странната история на Ейдриън Праша с калифорнийските обществени закони, в която фигурираха и множеството му бягства от наказание за убийство първа степен. Док си запали една „Куул“, отвори папката и започна да чете — и на мига му стана ясно защо Управлението не иска нищо от описаното вътре да се разчува. Първата му мисъл бе на каква ли опасност се беше изложила Пени, за да отвори това досие, и до каква степен тя самата осъзнаваше измеренията й. За нея тук вероятно имаше само някакви случки от миналото и нищо друго.

Името на Детектив Х се оказа Винсент Инделикато. Адвокатите на Ейдриън бяха използвали аргумента „извинимо убийство“. Клиентът им, господин Праша, многоуважаван бизнесмен, убеден, че някой се опитва да проникне в крайбрежния му апартамент на Гъмо Маркс Уей, объркал покойника с разгневения съпруг на една позната и виждайки, както и се заклева по-късно, пистолет, започнал да стреля със своя. Никой не бил по-съкрушен от самия господин Праша, когато осъзнал, че е ликвидирал детектив от ПУЛА, и то детектив, когото е срещал неведнъж, докато вършел ежедневните си бизнес дела.

Тялото било идентифицирано от полицая, извършил ареста — дългогодишния партньор на детектив Иделикато, лейтенант Крисчън Ф. Бьорнсен.

— Какво — зачуди се Док на глас, — по дяволите, е това?

Партньорът на Бигфут. Човекът, с когото той вече не патрулираше, не разговаряше, дори не споменаваше по име. Меланхолията, обсебила Бигфут, започваше да си намира обяснение. Човекът скърбеше, и то дълбоко.

И къде другаде да се случи трагедията, ако не на Гъмо Маркс Уей, ГМУ, както го знаеха местните, булеварда на злощастието, до който всеки жител на крайбрежната кръпка, обитавана и от Док, рано или късно стигаше, макар че никой от близките на Док не живееше там, нито май който и да било друг. Но пътят си се простираше вечно там, между хората от градовете в Южния залив и другите места, където в един момент от живота си същите тези хора си мислеха, че се налага да отидат. Домът на приятелката, чиито психопатични родители я искаха обратно вкъщи преди вечерния час. Дилър, изобретателен като плъх на палмово дърво, чиито по-невнимателни клиенти започват да консумират риган и „Бискуик“ по неестествен за тези продукти начин. Телефон с монети в бар, от който приятел на приятел в опасност и без ресурси ти се е обадил с глас, вече почти лишен от надежда, прекалено късно през нощта.

— Добре, минутка само — промърмори Док може би на глас, — сега това значи ли, че…

Партньорът на Бигфут е бил убит от Ейдриън Праша в очевидно сътрудничество с елементи от Управлението. И как е реагирал на това Бигфут? Изписал е подобаваща по размери артилерия, плюс допълнителни патрони, и е тръгнал да търси Ейдриън? Поставил е бомба в колата на лихваря? Или е оставил всичко това в ПУЛА, а той се е отправил на самотен и лишен от насилие кръстоносен поход в името на справедливостта? Не, нито едно от изброените — това, което Бигфут направил, било да намери някой смотан и нещастен частен детектив, който да започне да разравя случая, и то достатъчно шумно, за да привлече известно внимание.

А после какво? Какво очакваше да се случи Бигфут? Някой да реши да се погрижи за Док? Жестоко. И къде тогава ще бъде безименният, неспоменаваният партньор на Док, който да му пази гърба?

Сякаш в търсене на нещо, което знаеше, че не иска да намира, Док прелисти набързо страниците с останалите арести. Стана му кристално като водката от хладилника ясно, че независимо от вида на връзката между ПУЛА и Ейдриън Праша този тип като нищо може би работи за Управлението като наемен убиец. От време на време го прибираха, разпитваха, обвиняваха, подвеждаха под отговорност, но нищо нямаше значение — някак казусите изобщо не стигаха до съда, предоговорени в името на правосъдните интереси, а пък Ейдриън неизменно се отърваваше. Мисълта, че няма как кабинетът на главния прокурор да не знае за това, че вероятно дори е и съучастник, запърха с крехките си крилца на молец из главата на Док. Понякога се случваше да няма достатъчно доказателства по дадено дело или ако имаше, бяха недопустими или прекалено косвени, или пък тялото не можеше да бъде открито, а понякога изникваше и трета страна, която пледираше за някакви измислени престъпления, като например доброволно убийство по невнимание. Едно от тези съобразителни шаранчета обаче привлече вниманието на Док, защото се оказа не кой да е, ами старото другарче с въпросите от паркинга Борис Спиви, подвизаващ се в момента като беглец нейде из Щатите със своята годеница Доунет. От Рико Ривера. Любопитното беше, че след като излежал намалено време в отделението за полупривилегировани в „Сан Куентин“, Борис бил пуснат на свобода, за да почне работа веднага при Мики Улфман. С което ставаше, заедно с Пък, вторият известен на Док кадър на „Ей Пи Файнанс“, нает от Мики. Да не би Ейдриън Праша да въртеше и агенция за таланти?