Читаем Вроден порок полностью

Ситуацията била доста сложна. Първоначално враждата била между две чикано фракции, Нуестра Фамилия, базирани в Северна Калифорния, и Суреньос, които идвали от юг. По онова време сред затворническото население оперирал един доносник, известен като Ел Уевонсито, който носел страдания на много затворници — черни, бели и чикано. Всички мразели този малък плъх, всички осъзнавали, че проблемът трябва да бъде решен, но по причини, свързани с миналото на групировките им, които звучаха все по-заплетено особено на запален джойнт, никой от представителите на чикано популацията, бил той от севера или от юга, не можел да свърши работата без усложнения, затова накрая я възложили на Арийските братя, които точно тогава имали свободно място за нов член и се опитвали да вербуват Глен Чарлок. Инициацията включвала това да убиеш някого. Понякога и да му резнеш лицето било достатъчно, но това значело, че жертвата после ще тръгне да си отмъщава, така че най-добре, обясни Тарик, си било да елиминираш пича, за да не го мислиш после.

Глен искал да бъде в Братството, но не искал да убива хора за това. Знаел, че ще стъпи накриво и ще го хванат, защото някак все така се случвало, и ако дружките на Ел Уевонсито не го убиели на място, щял или да получи билет за Зелената стая89 на „Сан Куентин“, или да остане да гние в затвора вечно, а всичко, което наистина, понякога и отчаяно, искал, било да излезе на свобода. От друга страна, Братята не го оставяли на мира. И така, Глен започнал да мисли как да намери подизпълнител за задачата, после да убеди Братята, че самият той я е свършил, и в същото време да избегне всички възможни ответни удари.

Тарик имал репутацията на неуловим майстор в наръгването, но за да се свърже с него, Глен трябвало да бъде много по-предпазлив, отколкото му се отдавало. Черните и белите обикновено не се смесвали, нито били насърчавани да го правят.

— Добре звучи — признал Тарик, — но ще ти струва много. Ако правилно съм те преценил, повече, отколкото имаш или би могъл да имаш.

И като цяло бил прав, само че Глен имал доста интересни връзки навън, за които гледал да не говори много, само в краен случай. Сега обаче нямало как да не ги спомене.

— В каква форма ще си искаш заплащането? Кеш? Трева? Мацки? — Тарик просто го гледал безмълвно. — Помогни ми. Дини?

Тарик обмислил дали да не се засегне, свил рамене и направил минимален жест със спусковия си пръст, с което казал: оръжия.

— Виж ти. Какво съвпадение — приятелите ми специализират точно в тази област. За какво количество говорим?

— О, ами достатъчно, че да стигне за нещо между взвод и рота негри.

Глен се огледал за подслушващи.

— Не ти трябват за тук, нали, човече?

— К’во? Не, аз съм лош, не тъп. Но всички имаме приятели навън, а на моите точно това ще им е нужно в момента.

— Кога ги искат?

— Кога искаш белушките да почнат да ти лапат пишката от благодарност?

Петно, сянка, нещо минало покрай тях и нито Тарик, нито Глен били сигурни какво видели, знаели само кого видели.

— Някакъв плъх бяга към дупката си — казал Глен.

— Това значи, че вече вървим и говорим прекалено дълго. Най-добре да не се разпростираме повече.

Не след дълго Ел Уевонсито, мир на душата му, бил открит мистериозно мъртъв след ранно сутрешен наркококтейл в отделението на Тарик, което осигурило перфектно алиби на Тарик и никой не свързал убийството с него. На Глен, за когото също било ясно къде е бил по онова време, му се разминало, макар че му се наложило да търси братска помощ, за да се отърве от един набързо скалъпен нож, който преди това омазал и със собствената си кръв. Приели го в Арийското братство и малко след пускането на Тарик на свобода и той се озовал навън, където го чакало предложение за работа от Мики Улфман.

Оказало се обаче, че по логистични причини хората на Тарик, „Бойци за ударен метеж и братя от афромилицията“ (БУМБАМ), ще трябва да почакат, докато Глен уреди частта от сделката, включваща ръчните огнестрелни оръжия, и това леко ги изнервило.

— Горе-долу по същото време дойдох при теб — каза Тарик.

— Разбирам защо тогава странеше от детайлите — отвърна Док. — Може би трябваше да се закълна.

— Дочувам, че те тормозят от местното ФБР. Приятелчетата на брат Каренга.

— Да, но не успях да им каже кой знае какво, защото не знаех нищо от това, което ми каза. Сега май трябва да почна да се тревожа от Червения отряд и ПиДиДитата също.

— Защо?

— Ами технически това си е въоръжен черен бунт, нали така? И това ни отвежда на територията на фантазиите на Чарлс Менсън, а в ПУЛА се намират достатъчно идиоти, които приемат стария Чарли на сериозно всеки път щом започне да крещи по темата.

— Да, също и в офиса на БУМБАМ — носят се с едни такива тениски. Снимка на Менсън от ареста му с добавена афроприческа, много са популярни.

— А Линет „Скуики“ Фром?

— Аха, кажи ми, не е ли страхотна тая мацка?

— Не, имах предвид има ли тениски със Скуики, на които тя е с афро?

— О… не съм виждал такива. Искаш ли да потърся?

— Всъщност може и да видиш за Лесли ван Хутен, за нея какво мислиш?

— Момчета — промърмори Кланси.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Дом учителя
Дом учителя

Мирно и спокойно текла жизнь сестер Синельниковых, гостеприимных и приветливых хозяек районного Дома учителя, расположенного на окраине небольшого городка где-то на границе Московской и Смоленской областей. Но вот грянула война, подошла осень 1941 года. Враг рвется к столице нашей Родины — Москве, и городок становится местом ожесточенных осенне-зимних боев 1941–1942 годов.Герои книги — солдаты и командиры Красной Армии, учителя и школьники, партизаны — люди разных возрастов и профессий, сплотившиеся в едином патриотическом порыве. Большое место в романе занимает тема братства трудящихся разных стран в борьбе за будущее человечества.

Георгий Сергеевич Березко , Георгий Сергеевич Берёзко , Наталья Владимировна Нестерова , Наталья Нестерова

Проза / Проза о войне / Советская классическая проза / Современная русская и зарубежная проза / Военная проза / Легкая проза
Последний
Последний

Молодая студентка Ривер Уиллоу приезжает на Рождество повидаться с семьей в родной город Лоренс, штат Канзас. По дороге к дому она оказывается свидетельницей аварии: незнакомого ей мужчину сбивает автомобиль, едва не задев при этом ее саму. Оправившись от испуга, девушка подоспевает к пострадавшему в надежде помочь ему дождаться скорой помощи. В суматохе Ривер не успевает понять, что произошло, однако после этой встрече на ее руке остается странный след: два прокола, напоминающие змеиный укус. В попытке разобраться в происходящем Ривер обращается к своему давнему школьному другу и постепенно понимает, что волею случая оказывается втянута в давнее противостояние, длящееся уже более сотни лет…

Алексей Кумелев , Алла Гореликова , Игорь Байкалов , Катя Дорохова , Эрика Стим

Фантастика / Современная русская и зарубежная проза / Постапокалипсис / Социально-психологическая фантастика / Разное