Ситуацията била доста сложна. Първоначално враждата била между две чикано фракции, Нуестра Фамилия, базирани в Северна Калифорния, и Суреньос, които идвали от юг. По онова време сред затворническото население оперирал един доносник, известен като Ел Уевонсито, който носел страдания на много затворници — черни, бели и чикано. Всички мразели този малък плъх, всички осъзнавали, че проблемът трябва да бъде решен, но по причини, свързани с миналото на групировките им, които звучаха все по-заплетено особено на запален джойнт, никой от представителите на чикано популацията, бил той от севера или от юга, не можел да свърши работата без усложнения, затова накрая я възложили на Арийските братя, които точно тогава имали свободно място за нов член и се опитвали да вербуват Глен Чарлок. Инициацията включвала това да убиеш някого. Понякога и да му резнеш лицето било достатъчно, но това значело, че жертвата после ще тръгне да си отмъщава, така че най-добре, обясни Тарик, си било да елиминираш пича, за да не го мислиш после.
Глен искал да бъде в Братството, но не искал да убива хора за това. Знаел, че ще стъпи накриво и ще го хванат, защото някак все така се случвало, и ако дружките на Ел Уевонсито не го убиели на място, щял или да получи билет за Зелената стая89
на „Сан Куентин“, или да остане да гние в затвора вечно, а всичко, което наистина, понякога и отчаяно, искал, било да излезе на свобода. От друга страна, Братята не го оставяли на мира. И така, Глен започнал да мисли как да намери подизпълнител за задачата, после да убеди Братята, че самият той я е свършил, и в същото време да избегне всички възможни ответни удари.Тарик имал репутацията на неуловим майстор в наръгването, но за да се свърже с него, Глен трябвало да бъде много по-предпазлив, отколкото му се отдавало. Черните и белите обикновено не се смесвали, нито били насърчавани да го правят.
— Добре звучи — признал Тарик, — но ще ти струва много. Ако правилно съм те преценил, повече, отколкото имаш или би могъл да имаш.
И като цяло бил прав, само че Глен имал доста интересни връзки навън, за които гледал да не говори много, само в краен случай. Сега обаче нямало как да не ги спомене.
— В каква форма ще си искаш заплащането? Кеш? Трева? Мацки? — Тарик просто го гледал безмълвно. — Помогни ми. Дини?
Тарик обмислил дали да не се засегне, свил рамене и направил минимален жест със спусковия си пръст, с което казал: оръжия.
— Виж ти. Какво съвпадение — приятелите ми специализират точно в тази област. За какво количество говорим?
— О, ами достатъчно, че да стигне за нещо между взвод и рота негри.
Глен се огледал за подслушващи.
— Не ти трябват за тук, нали, човече?
— К’во? Не, аз съм лош, не тъп. Но всички имаме приятели навън, а на моите точно това ще им е нужно в момента.
— Кога ги искат?
— Кога искаш белушките да почнат да ти лапат пишката от благодарност?
Петно, сянка, нещо минало покрай тях и нито Тарик, нито Глен били сигурни какво видели, знаели само кого видели.
— Някакъв плъх бяга към дупката си — казал Глен.
— Това значи, че вече вървим и говорим прекалено дълго. Най-добре да не се разпростираме повече.
Не след дълго Ел Уевонсито, мир на душата му, бил открит мистериозно мъртъв след ранно сутрешен наркококтейл в отделението на Тарик, което осигурило перфектно алиби на Тарик и никой не свързал убийството с него. На Глен, за когото също било ясно къде е бил по онова време, му се разминало, макар че му се наложило да търси братска помощ, за да се отърве от един набързо скалъпен нож, който преди това омазал и със собствената си кръв. Приели го в Арийското братство и малко след пускането на Тарик на свобода и той се озовал навън, където го чакало предложение за работа от Мики Улфман.
Оказало се обаче, че по логистични причини хората на Тарик, „Бойци за ударен метеж и братя от афромилицията“ (БУМБАМ), ще трябва да почакат, докато Глен уреди частта от сделката, включваща ръчните огнестрелни оръжия, и това леко ги изнервило.
— Горе-долу по същото време дойдох при теб — каза Тарик.
— Разбирам защо тогава странеше от детайлите — отвърна Док. — Може би трябваше да се закълна.
— Дочувам, че те тормозят от местното ФБР. Приятелчетата на брат Каренга.
— Да, но не успях да им каже кой знае какво, защото не знаех нищо от това, което ми каза. Сега май трябва да почна да се тревожа от Червения отряд и ПиДиДитата също.
— Защо?
— Ами технически това си е въоръжен черен бунт, нали така? И това ни отвежда на територията на фантазиите на Чарлс Менсън, а в ПУЛА се намират достатъчно идиоти, които приемат стария Чарли на сериозно всеки път щом започне да крещи по темата.
— Да, също и в офиса на БУМБАМ — носят се с едни такива тениски. Снимка на Менсън от ареста му с добавена афроприческа, много са популярни.
— А Линет „Скуики“ Фром?
— Аха, кажи ми, не е ли страхотна тая мацка?
— Не, имах предвид има ли тениски със Скуики, на които тя е с афро?
— О… не съм виждал такива. Искаш ли да потърся?
— Всъщност може и да видиш за Лесли ван Хутен, за нея какво мислиш?
— Момчета — промърмори Кланси.