Вроден порок

— С това темпо скоро ще си готов за изпита си за адвокат. Виж, имаш ли нещо против да отидем вкъщи? — И на мига Док, въпреки че би се обзаложил, че няма да се случи така, се надърви. А тя, сякаш забелязала, добави: — Можем да си вземем пица по пътя.

Някога, когато беше в периода на дефицит на контрола върху импулсите, Док щеше да отвърне на това с: „Омъжи се за мен“. Но казаното от него сега беше:

— Косата ти е различна.

— Убедиха ме да ида при някакъв нов фризьор на Родео Драйв. Той ми сложи тези цветни кичури, виждаш ли?

— Жестоко. Изглеждаш така, все едно си живяла известно време на плажа.

— Специалната фризура тип „Сърфмацка“ беше на промоция.

— Само заради мен, а?

— За кой друг, Док.

След като отидоха в апартамента на Пени, им отне може би минута и половина, за да се справят с пицата. И двамата посегнаха към последното парче едновременно.

— Мисля, че е за мен — каза Док.

Пени пусна пицата и плъзна ръка надолу, хвана пениса му и го стисна леко.

— А това, мисля…

Тя се пресегна към кашето, вътре имаше азиатска трева, която той бе надушил още щом бе влязъл в стаята.

— Свий един, аз ще се преоблека в нещо по-подходящо.

Тъкмо завиваше краищата на джойнта, когато тя се върна чисто гола.

— Готово.

— Наистина ли си сигурен, че не си ядосан?

— Аз? Ядосан, защо?

— Знаеш ли, ако някой, на когото държа дори само защото от време на време се виждаме за секс, предаде мен на ФБР… сериозно бих помислила, да ти кажа… — Док запали и й подаде джойнта. — В смисъл — добави тя замислено, след като си дръпна — ако пишката беше моя. И някоя самодоволна прокурорка си въобразяваше, че с внимание към нея може да й се размине.

— О — каза Док. — Ами, има логика в думите ти… Я дай сега да…

— Само да си посмял — изкрещя тя, — ненормален дрогясал хипар такъв, махни си ръката оттам, кой ти каза, че ти е позволено да пипаш там, пусни ме, какво си мислиш, че…

Но вече бяха започнали да се чукат, и то, може да се каже, доста енергично. Беше бързо, после по-бавно, беше страхотно и достатъчно мръсно, беше велик напушен кеф и даже — за един неизмеримо кратък миг — Док не само вярваше, че краят му никога няма да настъпи, но и успя да не се панира от идеята.

Обикновено, след като приключеха, Пени ставаше на секундата и потъваше обратно в разни дейности, характерни за света на нормалните, а Док стигаше някак до телевизора с надеждата да хване плейофите, нищо, че в тази конкретна вечер играеха отбори от Източната дивизия. Но вместо това, сякаш внезапно осъзнали значението на мълчанието и прегръдката, останаха да лежат, запалиха още един джойнт и изобщо не бързаха да го изпушат, а той пък поради високото си съдържание на смола изгасна благовъзпитано в момента, в който бе оставен в пепелника. Твърде скоро обаче — все едно Реалността бе нахлула с маршова стъпка в стаята, светнала всички лампи, огледала какво става и прочистила шумно гърло — настъпи часът на новините в единайсет, който, както винаги, а и за все по-голямо раздразнение на Пени, се занимаваше основно с развитието около случая Менсън и предстоящото дело.

— Вземи се спри малко, Булиози — изръмжа тя към екрана, докато главният прокурор се наслаждаваше на ежевечерните си две минутки пред камерите.

— Мислех, че се кефиш на всичките тези работи, преди делото да започне — каза Док.

— За известно време, да. Пуснаха ме да чуя и няколко показания под клетва, но там е като пълна с момчета къщичка на дърво. Сега единственото, което ме кефи, е да слушам как онези хипимацки изпълнявали всичко, което Менсън им казвал. В отношенията господар-роб има нещо сладко.

— Така ли? Никога не си ми споменавала, че си падаш по това, Пени, искаш да кажеш, че сме могли да…

— С тебе ли? Забрави, Док.

— Е, какво?

— Ами… — На това ли му викаха палав поглед? — Почти достатъчно нисък си. Поне така ми се струва. Но разбери, въпросът не е просто да гледаш хипнотично, неустоимостта на Чарли се крие в това, че той е там долу, на нивото на очите на мацките, които командва. Кефът може и да е в това, че се чукаш с Тати, но истински извратената тръпка е във факта, че Тати е висок само метър и шейсет.

— Леле, човече, ами… мога да поработя по въпроса.

— Дръж ме в течение.

Започна реклама на късния филм, оказа се, че тази вечер ще дават „Гидора, триглавото чудовище“ (1964).

— Хей, Пени, утре на работа ли си?

— Мисля да ида към обед. А сега, ако нямаш по-добро предложение, мисля да се отправя към леглото.

— Не, момент само, чуй сега нещо, дето може да ти хареса.