Читаем Всичко наопаки полностью

— Горе-долу. Ще помолим цялото ти семейство да дойде, те ще бъдат зад гърба ти и ти ще разбираш, че всички гледат как стреляш и оценяват ставаш ли за нещо, или не.

Дана помисли малко и кимна:

— Добре. Хайде да опитаме.

Вкъщи си поговорих с татенцето, той прие моя план и следващата неделя рано сутринта цялото семейство в пълен състав, включително Володя и жена му, но без Лена и Костик, с три коли пристигна в стрелковия клуб.

— Работим по програмата на състезанията — обяви треньорът.

Дана, бледа и напрегната, послушно застана на първи номер, а всички ние застанахме зад нея. И петте първи изстрела на първи номер се оказаха несполучливи — нито една счупена чинийка.

— За нищо не ставаш — пренебрежително проточи Юля. — И това ми било спортистка. По-добре да си беше стояла вкъщи и да си беше чела книжките. За твоите забавления само пари се харчат.

— Помълчи — прекъсна я татенцето. — Не бива да й пречиш.

Дана премина на втори номер. Аз приближих, погледнах я в лицето и видях, че момичето преглъща сълзи.

— Виждаш ли? — прошепнах й. — На състезанията няма да има такова нещо. Никой няма да ти каже такива думи. Това е най-лошото, което може да се случи. Ако го надмогнеш и счупиш поне една мишена, никакви състезания няма да бъдат страшни за теб. Спомняш ли си, Анатолий разказваше как един опитен спортист нито веднъж не уцелил на състезания? Не уцелил нито една от сто мишени. Случват се и такива неща. Но от това не се умира. Давай, Дана. Покажи им какво можеш.

И тя им показа, като уцели безупречно останалите двайсет мишени и отстреля достатъчно за втори разряд. Особен възторг у присъстващите предизвикаха нейните изстрели по мишена „бату“ — една от най-трудните. Чинийката лети бързо и с ръба си към стрелеца, почти не се вижда и едва в последните секунда и половина — две се обръща към него с цялата си плоскост. Именно в тези кратки мигове може да се види ясно и да бъде простреляна.

— Но по какво стреля тя? — учудено попита Валентина. — Аз не видях никаква чинийка.

Подробно й обясниха откъде излита мишената, къде долита, къде се обръща и къде трябва да гледа, но тя успя да види „бату“ чак на третия път.

— Господи, аз дори не успях да видя тази мишена, а Дана вече я счупи — непрекъснато ахкаше сестрата на татенцето.

— Преминаваме на друга площадка и отново стреляме по програмата — изкомандва Николаев.

На другата площадка Дана, която напълно се бе успокоила, уверено покри норматива за първи разряд, като порази 38 от 50 мишени. Близките й шумно я хвалеха, а татенцето гръмогласно заяви, че ако дъщеря му се представи добре на състезанията, ще й купи пушка.

— Да стреля със своя, а не взета под наем.

— Рано е — поклати глава Николаев. — До осемнайсетата й година не може. Освен ако регистрирате пушката на свое име и идвате с нея лично. Ще го направите ли?

— А, не, имам си работа. Няма да мога. Ами ако регистрираме пушката на името на Павел?

— Не може. Само родители. Огнестрелното оръжие не е шега работа. За непълнолетно лице отговарят родителите. Каква отговорност може да се търси от чужд човек?

— И това е вярно — въздъхна татенцето. — Е, добре, ако стреляш добре, на осемнайсет години ще ти подаря пушка. Италианска, от най-добрите.

Е, никой не би се съмнявал. Нашето татенце трябва да има само най-доброто от всичко. Изпратих семейството в ресторанта да се стоплят и да пият чай, а аз останах с Дана, която продължи тренировката си.

— Е, как е? — попитах я, когато треньорът обяви петминутна почивка. — Преживя ли го?

Тя кимна мълчаливо и без усмивка.

— Виждаш ли — изобщо не е страшно. И забележи: днес ти стреля пред близките си и ти се искаше да се представиш пред тях колкото може по-добре. А на състезанията ще ти е все едно. Просто наоколо ще има някакви непознати чичковци, на съседните номера ще стрелят други хора, никой не те познава, лично от тебе, Богдана Руденко, не се интересува никой. Както стреляш — така, тях не ги засяга. Тяхната работа е да отчетат резултата, нищо повече. И ти е абсолютно безразлично какво ще си помислят за тебе и как изглеждаш в техните очи. Първо, ти не ги познаваш и тяхното мнение няма никакво значение за теб. Работата им е такава: да стоят и да отчитат резултата. А за самия стрелец не им пука.

— Добре — кратко и неразбираемо отговори Дана.

— Какво искаш да кажеш? Ще участваш ли в състезанията?

— Ще участвам.

Аз намигнах на Николаев, който бе застанал до нас, и си налях горещ чай от големия термос.

* * *

На състезанията Дана се представи ужасно зле и не покри нормативите дори за трети разряд. Но какво значение имаше това? Важното беше, че събра храброст да се изправи пред това изпитание, а след като се изправи, разбра, че то не е смъртоносно и спокойно може да се преживее. Освен това научи как става всичко, как минава състезанието и от собствен опит се убеди, че никой не коментира несполучливия изстрел с язвителни забележки и никой не се подиграва на лошия стрелец.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Тьма после рассвета
Тьма после рассвета

Ноябрь 1982 года. Годовщина свадьбы супругов Смелянских омрачена смертью Леонида Брежнева. Новый генсек — большой стресс для людей, которым есть что терять. А Смелянские и их гости как раз из таких — настоящая номенклатурная элита. Но это еще не самое страшное. Вечером их тринадцатилетний сын Сережа и дочь подруги Алена ушли в кинотеатр и не вернулись… После звонка «с самого верха» к поискам пропавших детей подключают майора милиции Виктора Гордеева. От быстрого и, главное, положительного результата зависит его перевод на должность замначальника «убойного» отдела. Но какие тут могут быть гарантии? А если они уже мертвы? Тем более в стране орудует маньяк, убивающий подростков 13–16 лет. И друг Гордеева — сотрудник уголовного розыска Леонид Череменин — предполагает худшее. Впрочем, у его приемной дочери — недавней выпускницы юрфака МГУ Насти Каменской — иное мнение: пропавшие дети не вписываются в почерк серийного убийцы. Опера начинают отрабатывать все возможные версии. А потом к расследованию подключаются сотрудники КГБ…

Александра Маринина

Детективы
Змеиный гаджет
Змеиный гаджет

Даша Васильева – мастер художественных неприятностей. Зашла она в кафе попить чаю и случайно увидела связку ключей на соседнем столике. По словам бармена, ключи забыли девушки, которые съели много вкусного и убежали, забыв не только ключи, но и оплатить заказ. Даша – добрая душа – попросила своего зятя дать объявление о находке в социальных сетях и при этом указать номер ее телефона. И тут началось! Посыпались звонки от очень странных людей, которые делали очень странные предложения. Один из них представился родственником растеряхи и предложил Васильевой встретиться в торговом центре.Зря Даша согласилась. Но кто же знал, что «родственник» поведет себя совершенно неадекватно и попытается отобрать у нее сумку! Ну и какая женщина отдаст свою новую сумочку? Дашенька вцепилась в ремешок, начала кричать, грабитель дал деру.А теперь представьте, что этот тип станет клиентом детективного агентства полковника Дегтярева. И Александр Михайлович с Дашей будут землю рыть, чтобы выяснить главную тайну его жизни!

Дарья Аркадьевна Донцова , Дарья Донцова

Детективы / Иронический детектив, дамский детективный роман / Прочие Детективы