Всичко наопаки

— Именно затова си й нужен. Ти и Дана определено не сте замесени. Но Дана е член на семейството и изобщо е още малка, не разбира много неща, а ти си човек страничен. Може да си виждал много интересни неща, такива, за които самите Руденко няма да разкажат. Така че от утре ти си основният свидетел за следователката — понеже познаваш ситуацията отвътре и същевременно изобщо не си заинтересован.

Та така се получи, че аз почти всеки ден, като на работа, започнах да идвам в кабинета на Галина Сергеевна Парфенюк. Водехме дълги разговори, но нямаше никаква полза от тях. Тя си записваше, рисуваше си нещо, обмисляше нещо, измисляше въпроси, на които аз добросъвестно отговарях, но тя очевидно не помръдна и на крачка към разплитането на случая.

* * *

Минаха два месеца. Следователката отдавна беше престанала да ме вика и аз имах чувството, че делото е влязло в задънена улица. Продължавах да работя с Дана и чувствах, че в клана Руденко нещо става. Над жилището бе надвиснало нещо тежко, потискащо, нещо, което ти пречеше да дишаш. Всички си седяха по стаите, никой не минаваше по коридора без крайна необходимост. Когато влизаха в трапезарията, хапваха набързо и се разбягваха по ъглите си — никакви дълги приказки на чаша чай, както беше по-рано. Дори ми се стори, че всеки от тях гледаше да дойде за храна тогава, когато в трапезарията няма никого.

Но веднъж ми се обади Муза Станиславовна.

— Павел, в момента при Дана ли сте?

— Да.

— Бихте ли могли да наминете при мен след това?

— Разбира се, ще дойда.

Когато Муза ми отвори, аз се смаях: колко беше остаряла! Не бях я виждал от деня на погребението и през тези два месеца тя се беше превърнала в дребна крехка бабичка.

— Няма да ви бавя много — каза тя сдържано. — Преглеждах книжата на Володя и намерих това.

Тя ми подаде дебел плик.

— За вас е.

— Какво е това?

— Тук е написано вашето име. За вас е — повтори тя и отмести поглед.

— Но знаете ли какво е? — попитах настойчиво.

— Вземете го, Павел.

Муза едва ли не насила напъха плика в ръката ми и се извърна. Аз не попитах нищо повече и си тръгнах. Слязох долу, качих се в колата, запалих лампата и отворих плика, в който имаше разпечатани на принтер страници.