Възмездие

— В момента тук няма никого — казах аз, — но ще се появят. Медии, зяпачи, хора, които бързат за работа, но винаги могат да намерят време, за да спрат и да позяпат някоя катастрофа, а ако имаме късмет, дори убиецът. Някои обичат да се връщат, за да видят каква ще бъде реакцията към стореното. Имате ли нещо против да ми помогнете?

Двете ченгета се спогледаха и се ухилиха като хлапета, които току-що са разбрали, че училището е затворено заради силен снеговалеж.

— Дали имаме нещо против да помогнем на отдел „Специални клиенти“ за такъв важен случай? — възкликна Бел. — Шегуваш ли се? Какво се иска от нас?

— Да се преоблечете в чисти дрехи, да разкарате тази воня и да се поразходите наоколо, като си държите очите и ушите отворени.

— Ще сме чисти след десет минути — отвърна Бел и двамата изчезнаха.

Карнавалната музика ме влудяваше, затова се отдалечих от въртележката толкова, че да мога да събера мислите си. Набрах номера на партньорката си Кайли Макдоналд и за трети път тази сутрин обаждането ми се прехвърли директно на гласова поща.

— По дяволите, Кайли! — изругах. — Понеделник сутрин е, часът е шест и четиридесет и седем. Вече цели 17 минути, откакто съм нагазил в една наистина кофти седмица, и ако не съм ти го споменавал преди, да знаеш, че няма никой друг, освен теб, с когото да предпочитам да си прекарвам кофти седмиците.

2.

Най-накрая получих съобщение от Кайли:

„Закъснявам. Идвам веднага“.

Не беше точно „веднага“, защото партньорката ми все още липсваше, когато пристигна криминалистът Чък Драйдън, готов да направи първия оглед на местопрестъплението.

Прякорът му е Клъцни-Драйдън, защото го няма много-много в общите приказки, но той е най-педантичният, старателен и прецизен в детайлите криминалист, когото познавам, затова се зарадвах, че ще работи по случая.

— ПНС4, изглежда, е задушаване. ВНС5 — между един и три часа през нощта — обяви той без каквото и да било предисловие. — Устата на жертвата очевидно е била залепена с тиксо, белезите по китките й показват, че е била закопчана с белезници или е била вързана.

— Кажи ми нещо повече за костюма — казах аз.

Драйдън ме изгледа над стъклата на очилата си без рамка. В очите му се четеше укор, задето не спазвам процедурата, а той все още не беше готов за подробен разпит. Въпреки това той прочисти гърлото си и продължи:

— Вътрешността на устата на жертвата е наранена, езикът и небцето й са с охлузвания, а някои от зъбите й са напукани или счупени наскоро. По устните й има пресни рани, долната й челюст е изместена. Изглежда е била измъчвана няколко дни преди настъпването на смъртта. Има признаци, че смъртта е настъпила другаде, а след това тялото й е било пренесено тук. — Той направи пауза. — Имате ли и други въпроси, детектив?

— Да. Харесва ми бялото костюмче, в което е облечена. Кой е дизайнерът му? — попитах аз.

— Защитни облекла „Тайвек“ — отвърна той, без да се усмихне, — производство на „Дюпон“.

— Значи търсим Хазмат6 — убиеца със защитния костюм — казах аз.

Драйдън извъртя очи — друг мълчалив признак на раздразнение.

— Ама че име за убиец от такъв мащаб — отвърна той.

— Не съм го измислил аз. Таблоидите започнаха да го наричат така.

— Журналистика, лишена от въображение — отвърна той, поклащайки глава. — Това е четвъртата жертва. Всички са били отвлечени, облечени са по сходен начин и всички имат сходни наранявания по лицето. Няколко часа след като телата им са били открити, в интернет излиза видео, в което жертвата признава някое гнусно престъпление, извършено от самата нея, и единственото, което пресата в Ню Йорк успява да сътвори, е „Хазмат“?

— Доста колоритно е — свих рамене аз.

— И крайно неточно — добави Драйдън. — Технически погледнато, това дори не е защитен костюм, а просто стодоларов работен гащеризон „Тайвек“. По-интересното е, че и в трите предишни случая телата бяха натъркани с разтвор на амоняк, което прави почти невъзможно проследяването на убиеца по негово ДНК, а защитният костюм допълнително предпазва от полепването на други проследими доказателства върху жертвата. В криминалистичната лаборатория го наричаме Санитаря. — На лицето му се изписа доволна усмивка, от което можех да предположа, че той е авторът на въпросния прякор.

— Значи ти си работил и по предишните три случая? — попитах го аз.

Драйдън кимна.

— Водещи разследването са детективи Донован и Бойл от Пето.

— От Пети участък ли? В китайския квартал? — учудих се аз.

— Първата жертва бе някакъв азиатски гангстер — отвърна той. — Вторият труп се появи на територията на Четвърти участък. Третата жертва, някакъв наркопласьор, беше открит захвърлен в Харлем. Донован и Бойл обаче бяха поели първия случай, затова продължиха с другите. Но предполагам, че синята кръв на мисис Паркър-Стийл я издига направо до върха на криминалната верига и убийството й ще бъде прехвърлено на отдел „Специални клиенти“.