Възмездие

— Последния път, когато говорихме, вие работехте по списък на всички, които са знаели къде ще отиде О’Кийф, когато бъде освободена. Успяхте ли да разпитате всички?

— Всички без двама души от кабинета на областния прокурор — казах аз. — Смятаме да се свържем с тях тази сутрин.

— Проклетите избори са след четири дни! — каза Спелман. — Нямам време да ви чакам да се свържете с тях сутринта. Говорете с тях сега. Разберете къде живеят и ги измъкнете от леглата. — Той се обърна към комисаря.

— Ричард, повече не можем да се мотаем. Намерете я!

Началникът на полицията се назначава от кмета. Ако Спелман загуби на изборите, Харис си заминава заедно с него.

— С кого от офиса на областния прокурор не сте успели да говорите? — обърна се той към Кайли и мен.

— Помощник областен прокурор Уилсън и една от асистентките му — отговорих аз.

— По дяволите! — отвърна Харис. — Мик Уилсън е гадина и последният човек, когото бих искал да събудя посреднощ.

— Тогава да не го будим? — попитах аз.

— По дяволите, не. Само нека да е последен. Първо събудете асистентката.

73.

На няколко пъти в кариерата си бях получавал зашеметяващи удари, но този ми се отрази най-силно, защото изобщо не го очаквах. И аз, както и останалата част от света, клеймях Рейчъл О’Кийф като Най-лошата майка в Америка и се чудех дали предубеждението ми има нещо общо с това колко здраво трябваше да работя, за да я намеря.

Ийст Енд Авеню беше тъмно, пусто и зловещо спокойно. Шофирах, без да разменя и дума с Кайли, двамата се опитвахме да осмислим новината по свой начин.

Накрая Кайли наруши тишината.

— Горката жена. Дъщеря й е била убита. Сигурно е била смазана от вина, а когато са обвинили нея, никой не й е повярвал. Никой! Включително и аз.

Тя бавно се обърна на мястото си и сложи ръка на коляното ми, с което привлече вниманието ми изцяло.

— Зак… — започна тя.

И това беше всичко. Изрече само името ми. Една-единствена сричка, която остана да виси във въздуха, заредена с емоции — състрадание, гняв и най-вече сурова решителност, която превръщаше Кайли Макдоналд в жена, която всеки би искал до себе си, и партньор, който винаги би ти пазил гърба.

Намалих, хвана ни червен светофар и аз се обърнах, за да я погледна. Тя вдигна дланта си от коляното ми. Не можех да кажа със сигурност в тъмното, но изглежда, очите на партньорката ми бяла леко насълзени. И това беше моята „корава и решена на всичко докрай“ партньорка!

— Знам какво ще кажеш, Кайли. Изпитвам същото като теб. Основният ни приоритет е да я намерим. Жива!

— Каквото и да ни струва това — отвърна тя. — Не ме интересува колко глупави правила ще се наложи да нарушим.

Това вече го знаех.

Асистентката на Мик Уилсън живееше на пресечката на Четиридесет и седма улица и Девето авеню. Точно отсреща на улицата имаше „Старбъкс“, но в 4:15 сутринта кафенето беше също толкова тъмно, колкото и останалата част от града. Може би, ако бях изпил чаша кафе или бях поспал още няколко часа, щеше да ме осени прозрението, че младата юристка, която трябваше да интервюираме, беше с позната фамилия. Но тя така или иначе е доста често срещана в Ню Йорк, особено сред хората, работещи в полицията и противопожарната охрана.

Идентифицирахме се по интеркома, качихме се по стълбите на третия етаж и почукахме на вратата. Тя не ни отвори.

— Съжалявам, но не мога да пусна напълно непознати хора в дома си — каза тя. — Ако сте истински полицаи, ще ме разберете. Трябват ми служебните ви карти. Покажете ги пред шпионката.

Кайли първа показа баджа си, а аз я последвах. Това обаче не беше достатъчно.

— Изглеждат истински — каза момичето от другата страна на вратата, — но защо просто не ми кажете за какво сте тук?

Разпознах синдрома. Някога през живота си тази жена беше станала жертва на престъпление и така и не беше успяла да преодолее травмата. Беззвучно казах на Кайли: „Била е нападната“.

„Или още по-зле“, отвърна ми също безшумно тя. Направи ми знак да се отдалеча от вратата и самата тя застана в центъра на зрителното поле пред шпионката.

— Мередит, извинете ни, че ви притесняваме в такъв час, но това не може да чака до сутринта. Вие сте били част от екипа на областния прокурор по случая „Рейчъл О’Кийф“. Тя е била отвлечена и ние имаме нужда от помощта ви.

Отвътре изщрака ключалка. Последва я втора и вратата се отвори.

— Влезте — покани ни тя. — Съжалявам, че се показах като такава параноичка. Мик ми каза за какво сте помолили. Аз му казах да ви предаде, че когато Рейчъл беше освободена, аз знаех къде ще отиде, но не бих го казала на никого.

— Мик е пропуснал да ни предаде това съобщение — казах аз, — затова, след като така или иначе сме тук, бихме искали да го чуем направо от вас.

— Разбира се — съгласи се тя и се усмихна леко, но това не успя да прикрие нервността й.

Аз също бях поизнервен, но добре знаех, че не мога да нахлуя в дома й като командос.