Възмездие

Аз не бих се справил със ситуацията точно по този начин, но нейният подход проработи. Ла Фльор отвори вратата и препречи входа с кльощавото си тяло. Отзад се влачеше бутилката с кислород.

— Какво, по дяволите, искате сега? — изпищя той, стисна зъби и всичките му мускули се напрегнаха. — Убиец ли търсите? Намерихте го, госпожичке! Ето ме! Аз го направих. Аз ги убих всичките. Давайте, арестувайте ме! Хайде, арестувайте ме или се махайте оттук!

В подобна ситуация някои ченгета можеше и да отстъпят, но не и Кайли. Не и точно сега.

— Няма да ходим никъде — каза тя. — Имаме въпроси, на които можете да отговорите тук или да замъкнем жалкия ви задник до управлението.

— Вече ви казах, че нямам какво повече да кажа. Някога чували ли сте за правото да мълчиш? Това е една от свободите, заради които бях прострелян, затова махайте се от тук!

— Сложи му белезници, Зак. Ще го отведем.

— Добре, добре… — каза Ла Фльор и измърмори някаква ругатня под носа си. — Какво искате?

— Искаме да чуем записа — каза тя.

Външно Ла Фльор приличаше на човек, който е по-вероятно да видиш да се тътри из коридорите на някой старчески дом, но мозъкът му работеше бързо и ясно и определено беше подготвен за схватката с Кайли.

— Какъв запис търсите? — попита невинно той. — Онзи, на който Себастиан Кат си признава, че е убил жена ми? Нямам копие от него. А защо не го свалите от „Ю Тюб“?

— Говоря за записа, който сте направили, когато сте сложили бръмбари в апартамента на Кат.

— Аз? — ококори се Ла Фльор. — Да съм сложил бръмбари? — Изглеждаше изненадан, почти ужасен от подобно обвинение. — Сигурно е станала някаква грешка. Никога не съм правил никакви записи, така че, ако нямате повече въпроси, мисля да се връщам в леглото си. Пожелавам ви приятен живот.

— Вижте — спря го Кайли, — разбираме защо не искате да ни помогнете да хванем човека, който е убил Кат.

— Разбирате ли? — излая той в отговор. — Тогава защо, по дяволите, се върнахте?

Кайли реши да разкрие картите пред Ла Фльор.

— Защото човекът, не, онези двама души, които са убили Себастиан Кат, възнамеряват да убият една невинна жена — невинна, също като съпругата ви. Хати е загинала, защото е направила правилното нещо, и ако знаеше, че вие ни пречите да заловим двама убийци, сигурна съм, че би измъкнала кислородната тръбичка от проклетия ви нос!

Хортън се закашля и не можа да се спре.

— Добре ли сте? — попита Кайли.

— Не.

Той се отмести от прага, повличайки кислородната бутилка след себе си обратно в стаята. След това седна до масата, която му служеше едновременно за хранене и като бюро.

— Може ли да ми налеете малко вода? — помоли той.

Отидох до мивката и му налях чаша вода. Той я изпи бавно и си пое няколко дълбоки глътки кислород. Кашлицата спря.

— Господин Ла Фльор — каза Кайли, — знам, че ви притиснах твърде много, но двамата мъже, които защитавате, ще убият невинна жена. В момента се надбягваме с времето, за да ги спрем, и вие сте единственият човек, който може да ни помогне.

— Коя е тя? — попита Ла Фльор.

— Името й е Рейчъл О’Кийф.

— Онази кучка, която уби детето си? — просъска той.

— Онази кучка беше обявена за невинна от съда, а това е още една от свободите, заради които сте отнесъл куршум. Истинският убиец е бил заловен снощи и си е признал всичко.

— Истинският убиец ли? Добър опит, госпожичке, но няма да се хвана на това. За чак толкова тъп ли ме смятате? О’Кийф си е голяма новина, а аз нямам какво друго да правя, освен по цял ден да гледам Си Ен Ен. Първо съобщиха, че О’Кийф е виновна, после тя заяви, че е невинна, а след това казаха, че била отвлечена. Така и не знам какво стана с тази жена. Сега пък вие ми казвате, че истинският убиец си бил признал! Ама че работа!

— Вярно е — потвърди Кайли.

— Ако беше така, телевизиите щяха да говорят само за това. Не съм чул нищо от снощи. Може да го дават сега? — каза той и взе дистанционното на телевизора.

— Няма да се появи по телевизиите — казах аз. — Опитваме се да удържим тази информация далеч от медиите, защото, ако се разчуе, двамата мъже, които са я отвлекли, няма да се опитат насила да изтръгнат признание от нея, а ще прикрият следите си и ще я убият.

Той остави дистанционното и поклати глава.

— Вие, ченгетата, лъжете непрекъснато. Защо въобще да ви вярвам?

— Въобще не ми пука дали ни вярвате, или не — каза Кайли и размаха пръст пред него като ядосана учителка. — Или ще ни кажете каквото знаете, за да ни помогнете да предотвратим убийството на една невинна жена, или просто ще замълчите, ще включите телевизора утре сутринта и ще прекарате остатъка от живота си, опитвайки се да живеете с мисълта за най-голямата грешка, която някога сте допускали.

В стаята се възцари тишина, нарушавана единствено от звуците, които издаваше самотният старец, докато вдишваше бутилиран въздух. Трябваше му време и ние му го дадохме. Снимката на тях двамата с Хати в сватбения им ден все още стоеше на масата. Той я взе и се вгледа в нея.