Възмездие

— Няма как да ги проследите, ако не разберете къде са — отбеляза Кейтс. — Ако новината се разпространи, преди да ги намерим, Рейчъл е обречена. Тези двамата ще окачат защитните костюми на тавана, ще се покрият и ще гледат как случаят си остава неразкрит.

Имаше защо Кейтс да е достигнала толкова висок пост на такава млада възраст. За моя радост беше на наша страна.

— Имам една идея — каза тя.

Наистина бях доволен.

В 6:30 часа в петък сутринта, точно четири дни след като бях сметнал, че съм намерил идеалните двама кандидати за екипа на отдел „Специални клиенти“ на Нюйоркската полиция, се обадих на Гидън Бел. До 7:15 двамата с Кейси се появиха в управлението.

С Кайли бяхме широко усмихнати, когато ги видяхме да влизат през вратата. Не се наложи да се преструваме, че се радваме да ги видим, наистина беше така. Чувствахме се малко като вълка, когато Червената шапчица се появява с кошничка вкуснотии.

— Зак, човече, звучеше много въодушевен по телефона — каза Бел. — Какво става?

— Шефът ми иска да говори с вас — отвърнах аз. — Тя ще ви каже.

Минахме по коридора и влязохме в офиса на Кейтс. Тя се изправи, когато влязоха. След като бяха представени един на друг, аз затворих вратата.

— Първо, господа, бих искала да ви благодаря за това, че ни помогнахте — започна Кейтс. — Имаме добри новини! На 911 е получено обаждане от жена, която се представила като Рейчъл О’Кийф. Казала, че е държана насила от двама мъже. Говорела доста несвързано и казала, че била измъчвана. Диспечерът се е опитал да установи местоположението, от което се обаждала, но разговорът прекъснал. Не се е обадила повторно и решихме, че е измама, но сестра й Лиз изслуша записа от 911 и потвърди, че това е гласът на Рейчъл.

— Значи е жива — каза Бел. — Това е страхотна новина. Можете ли да проследите обаждането?

— Било е от мобилен телефон, някъде в Куинс. Не успяхме да съберем данни, за да установим точната локация, но продължаваме да търсим. Възможно е и да не успеем да открием точното място, но веднага щом стесним периметъра достатъчно, ще изпратим екипи да проверяват врата по врата, докато я намерим. Възможно е да се окаже, че е цял жилищен квартал, така че ще ни трябват хора. Вие сте пожелали да участвате и сега отделът може да се възползва от съдействието ви.

— Това е страхотно — отговори Бел. — Благодаря, капитане. Със сигурност участваме.

По лицето му не се изписа и намек от изненада. Кейси на свой ред се усмихваше насила и определено не приличаше на ченге, което току-що е направило големия си пробив и е впечатлило шефа на елитен отряд.

Телефонът на Кейтс иззвъня.

— Компютърният ни специалист е — каза тя, преди да вдигне. — Какво става, Мат? — Кейтс задържа телефона до ухото си пет секунди преди да затвори. — Работят по проследяването на обаждането — каза тя. — Ще им трябват още двадесет минути.

— Момчета, грабвайте радиостанциите и тръгвайте — казах аз. — Ще ви се обадя веднага щом имаме точното местонахождение на обаждането.

Всеки от тях взе радиостанция и двамата се упътиха към вратата. На прага Бел се обърна:

— Капитан Кейтс, винаги сме мечтали да работим за отдел „Специални клиенти“. Благодаря ви още веднъж за дадената възможност.

— Аз ви благодаря — отговори Кейтс. — Вие сте важна част от това и заслужавате да бъдете там, когато намерим Рейчъл.

Тя изчака двамата да се отдалечат достатъчно по коридора, за да не чуват какво говорим.

— А на вас, детективи Джордан и Макдоналд, благодаря, че ми позволихте да бъда част от вашата малка частна полицейска единица — каза тя и повдигна вежди. — Е? Как се справих?

77.

— Как, по дяволите, се е добрала до мобилен телефон? — попита Гидън веднага щом се качи зад волана на спортния джип и потегли.

— Не знам, но всичко започна да се скапва — отвърна Дейв. — Същото като с Енцо е, но дори още по-зле. Този път с теб наистина сме мъртви.

— Може би някой е влязъл през задната врата. Сигурен ли си, че я заключи?

— Не, Гидън, оставих я широко отворена, така че всеки да може да влезе при нея и да звънне на 911.

— Ей, недей да се оправдаваш. Просто питам.

— Интересно, на мен ми прозвуча така, сякаш ме обвиняваш.

— Извинявай. Всичко това ми дойде малко изненадващо. И съм малко изнервен.

— Ето къде е разликата между нас, Гидън. Аз съм много изнервен.

— А какво ще кажеш за момент да спрем да се паникьосваме и да започнем да мислим? — каза Гидън.

— Аз мисля доста — отвърна Дейв. — Мисля си за това какво е да си ченге, което ще прекара остатъка от живота си в „Синг Синг“25.

Гидън насочи колата към моста „Ед Кох“. Час пик тъкмо започваше, но трафикът от автомобили, напускащи Манхатън, беше далеч по-малък от този, изсипващ се от Куинс.

— Виж какво мисля аз по въпроса — каза Гидън. — Никой не е влязъл през задната врата. Изобщо никой не е влизал отникъде. Ако някой наистина беше влязъл там и беше видял Рейчъл, досега щеше да се е обадил повторно. Прав ли съм?

— Надявам се — сви рамене Дейв.