Възмездие

— Подслушвах Кат от месеци — каза той накрая, без да вдига поглед от снимката. — Удаде ми се доста лесно, дори за човек в моето състояние. Надявах се, че ще каже нещо, което може да го уличи, но той живееше сам, така че не говореше много-много, когато си беше у дома. Чуваха се предимно телефонни разговори, но нито дума от тях не можеше да го свърже с убийството на Хати — каза той и остави снимката. — Аз обаче не се отказах. Това се превърна в смисъл на живота ми — занимавах се само с това и мислех само за това как щях да го накарам да си плати. Отначало мислех да го убия, но знаех какво би казала Хати: „Не падай на неговото ниво“. Затова просто продължих да го подслушвам. И тогава една нощ, беше около единадесет вечерта, чух някой да звъни на звънеца на Кат и да отива по коридора до апартамента му. Веднага си сложих слушалките. Бяха двама полицаи или поне се представиха като такива.

— А мислите ли, че може и да не са били полицаи? — попитах го аз.

— Не знам и не ме интересува — отвърна той. — Единият от тях каза на Кат, че са дошли да го отведат за разпит. „За какво?“, попита той, а другият полицай отвърна: „Вие сте регистриран като извършител на сексуални посегателства. За какво мислите, че може да е? Искате ли да ни съдействате доброволно и да дойдете по свое желание, или да ви арестуваме и да ви измъкнем оттук с белезници?“.

— Познато ли ви звучи? — обърна се Ла Фльор към Кайли. — Същите глупости, но от други ченгета. Надявах се онзи да откаже, така че малко да го поступат, но той тръгна без повече мрънкане.

— А върна ли се въобще след това?

— Мамка му, не. Слухтях през цялото време. Освен това следях новините и се надявах да са го заковали за нещо голямо. Но нямаше нищо. Три дни по-късно се появи на първа страница на „Поуст“ облечен в бял защитен костюм. Мисля си, че онези две ченгета направиха това, което и самият аз бих направил, ако можех. Те не просто са го убили. Мислих доста за това. Те са го накарали да си признае за убийството на Хати. Онези двама мъже са мои герои. Няма начин да ги предам.

— Това е било тогава. Сега ситуацията е друга — каза Кайли. — Вашите герои възнамеряват да убият невинна жена. Що за геройство е това?

Ла Фльор не отговори на въпроса й, а просто посегна и отвори най-долното чекмедже на бюрото си. Цялото беше пълно с аудиокасети, подредени в плътни редици.

76.

Кашоните, пълни със стари телефони, жици и инструменти, които Хортън ла Фльор беше събирал цял живот, може и да бяха в пълен хаос, но записите от наблюдението на убиеца на жена му бяха отлично подредени, датирани и кодирани.

Взехме всички касети в офиса, но се наложи да изслушаме само една, за да се убедим, че Дейв Кейси и Гидън Бел бяха последните двама души, видели Себастиан Кат в нощта, в която беше изчезнал. Бяха се представили като полицаи от нюйоркската полиция, но нямаше официални документи някога да са го арестували, да са го водили за разпит или въобще да са пребивавали в неговия квартал.

— А сега следва трудната част — отбелязах аз.

— Да ги арестуваме? — предположи Кайли.

— Не, да кажем на Кейтс.

Кайли се намръщи.

— Справяхме се доста добре, докато нямаше кой да ни наднича зад рамото — каза тя. — Налага ли се да й казваме точно сега?

— Не. Трябваше да сме й казали още преди два дни, преди да извикаме Кейси и Бел. Нека да не утежняваме положението си.

Беше само 5:45 сутринта, но Кейтс беше пристигнала в кабинета си направо от „Грейси Меншън“. Разказахме й всичко и пуснахме записа.

— Това ли е всичко? — попита тя.

— Да, госпожо — отвърнах аз, — в цялата му хубава, лоша и грозна цялост.

— Грозно е това, че вие двамата сте се заели с цялата операция съвсем сами — каза тя, — но за това ще се разправяме друг път. Засега да се фокусираме само върху доброто, а то е, че сте намерили убийците Хазмат. Лошото е, че нямате доказателства. Разполагате със запис, направен незаконно от човек, който признава, че е мразел Кат до такава степен, че е възнамерявал да го убие. Дори студент по право в първи курс може да отхвърли доказателствата ви в съда. А ако арестувате Кейси и Бел, те никога няма да признаят къде е Рейчъл О’Кийф и тя ще загине от бавна и мъчителна смърт.

— Тя е невинна — каза Кайли. — Мислех, че тези двамата се борят за справедливост.

— Тя е единствената жертва, която евентуално би могла да ги разпознае. Затова, ако става въпрос за спасяването на техните кожи, сигурна съм, че биха плюли на всяка справедливост — отвърна Кейтс. — Не знам с колко време разполагаме, преди самопризнанията на Калвин Видмар да изтекат в медиите и целият свят да разбере, че О’Кийф е невинна. Трябва да накараме Кейси и Бел да ни заведат при нея преди това.

— Ще ги проследим — предложи Кайли. — Те сигурно я хранят. Давали са храна на всички останали жертви.

— Знаете ли къде се намират двамата в момента? — попита Кейтс.

— Не.