Възмездие

— А и тя е облечена само с един защитен костюм. Къде би могла да скрие мобилен телефон? Дори и по някакъв магически начин да се е сдобила с такъв, тя е окована. Какво точно е направила? Набрала е със зъби ли? Според мен това е измама, Дейв. Някоя откачалка е звъннала на 911 и се е представила за Рейчъл, а тези ченгета идиоти са се хванали.

— Кои са ченгетата идиоти? Джордан и Макдоналд или ние двамата? Нали казаха, че сестра й е разпознала гласа…

— Стига, Дейв, помисли малко! Сестрата е искала това да е Рейчъл. Ченгетата също са искали да е Рейчъл, затова са се хванали. Ти и аз обаче знаем, че тя няма как да се е добрала до телефон. Обаждането трябва да е измама, спокойно.

— Спокойно? Може би, ако откачалката се беше обадила от Бруклин, но не е така. Измама или не, обаждането ги е накарало да търсят мястото в Куинс, така че няма да се успокоя, докато не я преместим възможно най-далеч от там. И колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Мислех, че досега ще е признала — каза Гидън, — но тя се оказа корава. Може да ни отнеме дни преди да успеем да я запишем на видео.

— Нямаме дни — отвърна Дейв. — В гаража е прекалено горещо, не можем да я държим там. Не ми се ще да пътувам до Адирондак и обратно, но мисля, че колибата на братовчед ми там ще е най-сигурното място. Предлагам да отидем веднага да я вземем и да тръгваме натам.

— Има един малък проблем — каза Гидън, — пътят дотам е пет часа в едната посока. Джордан и Макдоналд ще звъннат всеки момент и ще поискат да отидем в който и да е квартал, от който решат, че е било направено обаждането. Не можем да изчезнем от полезрението им, а и няма как да я натъпчем отзад в багажника.

— Е, просто няма как да я оставим в гаража.

— Разбира се, че има — отвърна Гидън. — Просто няма как да я оставим в гаража жива.

— Какво искаш да кажеш? Да я убием… просто така ли? Без да сме я заснели на видео?

— По-скоро мисля за това да я убием, без да ни хванат — отвърна Гидън. — Ей, няма как да печелиш във всички случаи. Тя така и не се пречупи, а ние нямаме повече време да чакаме. Нямаме друг избор, трябва да я убием.

— Кога?

— Сега е най-добрият момент — отвърна Гидън и веднага щом слезе от моста, зави по булевард „Върнън“. — Ще бъдем там след пет минути.

— Просто така? — попита Дейв. — Ще влезем и просто ще я убием?

— А ти какво предлагаш да направим? Да й занесем друга пица ли? Да й купим подаръци за сбогуване? Дейв, това няма да бъде нещо голямо, какъвто беше случаят с Енцо. Знаем как да го направим. Ще сложим найлонова торба на главата й, ще съберем оборудването и ще я оставим там. Евентуално все някога може и да я намерят.

Дейв кимна, опитвайки се да приеме факта, че щяха да убият някого след пет минути. Така и не успя да свикне с това. Гидън беше този, който се справяше безпроблемно.

— Някой някога казвал ли ти е, че си откачено копеле?

— Ъхъ — отвърна Гидън. — Само че може пак да ми го повториш. Така и не ми омръзва да го чувам.

78.

През десетте минути, в които Кейси и Бел прекараха в кабинета на капитан Кейтс, Мат Смит успя да инсталира джипиес проследяващо устройство и два бръмбара в колата им. След това приложи малко от компютърната си магия, така че двамата с Кайли да можем да следим движението им и да слушаме разговора им на айпад.

Тридесет минути преди това Кейтс беше свикала екип за бързо реагиране от дванадесет души и беше ангажирала полицейски хеликоптер, чиито обозначителни знаци на Нюйоркската полиция бяха закрити с лепенки на Ей Би Си „Новини от мястото на събитието“. Това беше и идеалното прикритие за един полицейски хеликоптер в напечена ситуация.

Цялата операция се координираше чрез най-новата система за антитерористична защита на града — „Монитор“, — представляваща електронен команден център, свързан с повече от сто хиляди очи и уши, разположени из петте предградия, на стойност двадесет милиона долара. Беше нещо като Биг Брадър, но на стероиди.

И всички тези средства бяха вложени в спасяването само на една жена — млада майка, чиято престъпна небрежност беше довела до смъртта на невинната й петгодишна дъщеря и която само два дни по-рано не беше успяла да убеди града да й осигури двама полицаи за охрана, които да я отведат на сигурно място.

Това обаче беше минало. Сега Рейчъл О’Кийф се беше превърнала от никому неизвестен флеботомист със заплата петнадесет долара на час в един от най-важните граждани на Ню Йорк. А фактът, че задникът на кмета също беше в залога, никак не накърняваше интересите й.

Двамата с Кайли облякохме защитни жилетки и якета с надпис „Градска полиция на Ню Йорк“ и в секундата, в която джипът на Кейси и Бел потегли от управлението, ние хукнахме към нашата кола. Кайли се настани зад волана, а шестте автомобила на спецчастите, които до момента бяха чакали скрити в съседна пресечка, се появиха откъм Шейсет и седма улица и ни последваха.

Потеглихме по следите на Кейси и Бел, като се стараехме да сме достатъчно близо, но и винаги да сме далеч от полезрението им.