XIV колония

— Имаш предвид четирите бомби, открити вчера? — попита Фокс. — Да, вече ми бе докладвано. Дори не са били активирани.

— Те бяха за отвличане на вниманието — каза Дани.

А междувременно Тайните служби бяха потулили случая с Джейми Кели. Откритите „бомби“ били фалшиви, казваше се по-нататък в съобщението за медиите, а приземяването на хеликоптера на Северната ливада бе обяснено с „рутинна операция на службите за сигурност“.

— Имаше бомба — продължи Дани. — Заложена точно под Белия дом в подземен тунел.

— И на мен не ми е съобщено? — попита Фокс.

— Държах на мен да се падне честта.

— Ще говоря с Тайните служби, трябва да е ясно на кого са лоялни. От вчера по обед аз отговарям за всичко.

— Не и за тази операция. Ти ни каза да се оправяме. И ние се оправихме. Сега вече всичко свърши и докладваме за изпълнението.

Трудно беше да се възрази на тази логика.

— Е, добре, Дани. Разбрах. Що се отнася до вербуването на Стефани, това е било очевидна грешка от страна на моя министър на правосъдието. Когато ми каза какво е направил, не бях никак доволен. Това не е моят стил.

Дани кимна.

— Разбирам. И аз съм имал самодейци.

Двама дори се опитаха да го убият, помисли си Стефани.

— Но се чудя — каза замислено Фокс — как така никой не е знаел, че под сградата има тунел?

Дани се пресегна и взе от бюрото дневника на Талмидж, който тя му бе предала вчера.

— Интересно четиво — заговори той. — Всичко започва с войната през хиляда осемстотин и дванайсета година. Искали сме Канада да стане четиринайсетата колония, да бъде част от великите Съединени американски щати. Но британците не са я давали. Ние сме опожарили Торонто, те са дошли и опожарили Вашингтон. Направихме справка и се оказа, че преди доста време се е знаело за този тунел. Архивите показват, че е бил зазидан по време на Гражданската война. Дотогава вече се е бил срутил под Белия дом, затова оттук просто са го зазидали, после са отишли на другия край, в „Сейнт Джон“, и са го зазидали и там. В църквата никой дори не е подозирал, че съществува. За да не привличат излишно внимание във време на война, те просто тихомълком са си свършили работата и са се изнесли. Ако не са били архивите на братството, тунелът е щял да бъде забравен завинаги. А без хората в тази стая, сред които и моят племенник, който в момента се намира в болница, сега всички щяхме да сме мъртви. Котън обезвреди бомбата може би секунди преди да избухне.

Фокс погледна Малоун, но не каза нищо.

Дани продължи:

— А на всичкото отгоре човекът, когото ти специално посочи за посредник между нас, за да те държи в течение на ставащото, решил, че му се става президент. Затова не ти беше казал за бомбата. Вместо това побягнал, само и само да е по-далече от тук.

По лицето на Фокс се изписа изненада.

— Какво искаш да кажеш?

Стефани се намеси:

— Аз се обадих от хеликоптера и накарах Личфилд да ви предупреди, вас и всички останали. Тогава още имаше време да избягате. Но Личфилд е използвал минутите, за да подсигури себе си. Ако всички бяхме загинали в ядрената експлозия, сега той щеше да е президент. Беше на клетвата, колкото да се убеди, че държавният секретар и министрите на финансите и на отбраната са там; всеки един от тях е преди него по линията на приемственост. И когато аз му се обадих и му казах какво става, той просто е духнал.

Значението на това не убягна на Фокс.

— Мръсно долно копеле.

— Можеш ли да си представиш — обади се Дани, който очевидно се забавляваше, — определеният за правоприемник излиза от скривалището си, готов да поеме поста, но Личфилд се появява отнякъде и му казва: „Извинете, но аз съм още жив и съм преди вас. Министър на правосъдието е по-висока длъжност, затова постът се пада на мен“.

— Личфилд е уволнен.

— Не само.

Фокс изгледа Дани учудено.

— Котън го е открил преди няколко часа — каза Дани. — Беше му длъжен, защото го бе изоставил на произвола в Сибир. Затова аз го бях упълномощил да му предаде колективното ни недоволство. Колко счупени ребра?

— Повече от едно — отвърна Котън. — Проведохме разгорещена дискусия относно предаването на президентските правомощия. В хода на дебата господин Личфилд реши, че предпочита друго поприще, и ми връчи оставката си. След което отиде на лекар.

Новият президент изглеждаше доволен.

— Ами… това е. Всичко се подрежда.

— Не съвсем — каза Дани. — Стефани вчера си подаде оставката. Може и да не го знаеш още.

— Казаха ми.

— Имаш нужда от нея, Уорнър.

Тонът на Дани се бе променил. Говореше по-тихо и някак подкупващо.

— Изнудваш ли ме? — попита Фокс.

Стефани си задаваше същия въпрос.

Дани вдигна рамене.

— Надявам се, не искаш светът да разбере, че сме били на косъм от това няколкостотин хиляди души да се изпарят в небитието само защото си държал непременно да се закълнеш точно по обед в неделя, за да те покажат по телевизията. Да не говорим, че хората ти се опитаха да се набъркат в разследване, което целеше да разкрие заговора. Ако добавим и предателството на Личфилд, имаме сюжет за цял телевизионен сериал. Всички новинарски канали ще го предъвкват със седмици.