XIV колония

Инфлацията достигна 250% за година. Пенсиите не се плащаха, заплатите се бавеха, пари нямаше. За него краят настъпи един ден, когато излезе да си купи хляб. В магазина видя някакъв старец, обкичен с медали от Втората световна война, който питаше продавачката дали може да си купи четвъртинка хляб, понеже повече не можел да си позволи. Жената му отказа и Зорин се намеси, като предложи на стареца да му купи цял самун. Но ветеранът отказа презрително с думите: „Аз все още имам гордост“.

Също като него.

Тогава той се пресели в Далечния изток, за да не гледа повече този провал.

Зорин потри ръце, за да ги стопли, и погледна часовника си.

Американецът трябваше вече да е пристигнал.

Двайсет години бе работил като офицер. В КГБ никога не ги наричаха агенти. Само „офицер“ или „оперативен работник“, което му допадаше. Служил бе на отечеството си честно и с достойнство. През XX в. 75 милиона съветски граждани бяха загинали в резултат на революции, конфликти, глад и терор. А от XIX в. насам нито една война не бе водена на американска земя. Само руснаци бяха страдали. В академията ги бяха учили, че единственият начин да победиш врага е да пренесеш войната на негов терен, и тъкмо това беше в основата на неговата мисия. Новата Руска федерация си имаше външно разузнаване — СВР, но то бе бледа сянка на своя предшественик. Търговският и промишленият шпионаж бяха заменили националната сигурност като върховен приоритет. Сякаш единственото предназначение на СВР бе да помага на мафиотите да стават още по-богати. Докато той искаше да служи на родината си, а не на престъпници и затова напусна. Много от колегите му направиха същото, но отидоха да работят за престъпните синдикати, които ценяха уменията им. Него също се бяха опитали да го примамят, но той устоя и за пръв път през живота си се оказа безработен.

Когато през 1999 г. Елцин най-после подаде оставка, Зорин беше във възторг. Бе гледал по телевизията пияният глупак да казва: „Искам да помоля за прошка заради мечтите ви, които така и не се сбъднаха. Искам да ви помоля за прошка и за това, че не оправдах вашите надежди“.

Малко късно. Пораженията бяха необратими.

Той все още пазеше руския си паспорт, партийната си членска книжка и служебната си карта на офицер от КГБ, която би трябвало да му послужи при пенсиониране, макар да не бе видял и рубла пенсия. Малцина разбираха как всъщност Съветският съюз бе поставен на колене. Той си бе поставил за цел да стане един от тях, като прочете всичко написано по въпроса. А човекът, който знаеше всяка подробност, беше Вадим Белченко.

Зорин погледна отново часовника си и се запита докъде ли бе стигнала Аня със задачата във Вирджиния. Тя носеше със себе си телефон с предплатени минути, купен от Иркутск. Той имаше същия, но двамата се бяха договорили да установяват връзка само при крайна необходимост.

Двайсет и седем години беше разликата във възрастта им с Аня. Първата му жена бе починала от рак; единственият им син си бе отишъл преди нея след свръхдоза наркотик. И двете загуби му се бяха отразили тежко. През целия си живот се бе учил да борави с твърди факти. Да бъде предпазлив и готов на всичко. Самообладание? Задължително. Но в основата на всичко беше чувството му за чест и достойнство, което го принуждаваше да бъде винаги наясно със себе си.

Аня беше силна личност, изпълнена с похот и гняв — две емоции, които той прекрасно разбираше. Беше се появила в живота му преди няколко години. За щастие, тя се увличаше по по-възрастни мъже, особено такива без излишни претенции. В деня, когато й сподели целите си, нейният отговор беше недвусмислен:

— Трябва да го направим заедно.

Което му достави голяма радост.

Той погледна отново часовника си. Още 55 часа. Помислил си бе, че американецът може да се появи, но очевидно се бе излъгал. Но нищо. Като всеки добър офицер, и той бе очаквал клопка.

11

Стефани никога не бе чувала името Александър Зорин и поиска от Осин повече подробности.

— Бивш офицер от КГБ и ГРУ, командир на отряд от Спецназ.

Тези ги бе чувала, включително и последните. Безскрупулни паравоенни части, специализирани в убийства, отвличания и диверсии. Червената армия бе сформирала свои войски със „специално назначение“, или Спецназ, а самият факт, че Зорин бе оглавявал един от техните отряди, го определяше като човек, с когото шега не биваше. Сигурно беше добре обучен, свикнал повече да играе в нападение, отколкото в защита.

— И за какво е тръгнал да отмъщава?

— Мъчно му е за комунизма.

— Да се премести в Китай.

— Съмнявам се, че обича китайците. Той е по-скоро традиционен ленинист, и то опасен. Освен това е бил част от групата за специално дислоциране.