XIV колония

— Баща ти е бил прав. Смятам да погреба Съветския съюз.

Дръзки думи, изречени с невъзмутим тон. Не като хвалба или опит да я впечатли, а като обявяване на намерение.

— И ти ще ми помогнеш да го направя.

Лицето на мъжа в прозореца на колата я изтръгна от спомените й.

— Стефани, имам потвърждение, че самолетът с твоя човек се е взривил, след като е кацнал. В съседство са били открити два трупа, обгорели до неузнаваемост. Знаем, че са били руснаци.

— И нито следа от Малоун?

— Нито следа. Но въпросните двама мъже вероятно са отишли до там с някакъв автомобил.

Тя кимна и усети облекчение. Може би все пак Котън бе успял да избяга.

— Нали втората ми пратеничка ще има пълна свобода на действие?

— Разбира се. Както ти казах.

Всичко това беше извънредно странно. На по-малко от километър и половина работници издигаха подиума и трибуните за предстоящото встъпване в длъжност на новия президент. Обикновено в такива преходни периоди държавната машина работеше на бавни обороти; старата гвардия вече нямаше власт, докато новата тепърва се учеше как да упражнява своята. Междуцарствие, в което почти нищо не можеше да се свърши. А тъкмо сега Русия се нуждаеше от американска помощ.

И изневиделица това споменаване на „Пас напред“.

— Ще се повозиш ли с мен? — попита той.

— Така и не ми каза откъде си научил това име.

— Това ми е работата, да знам такива неща. Ти беше там. Очите и ушите на Рейгън във Ватикана. Негова специална пратеничка, допринесла за сключване на сделката, която сложи край на Съветския съюз. На мен ми е все едно. Честно казано, дори се радвам, че онзи режим го няма вече. Но има един човек, на когото не му е все едно. Александър Зорин. Той иска да си отмъсти.

10

Зорин следваше застланата с чакъл алея покрай брега на езерото, после сви навътре, към сушата, и спря пред странната на вид сиво-бяла обсерватория. Построена бе преди двайсетина години за изследване на Слънцето, тъй като около Байкал имаше над двеста слънчеви дни в годината. Само на километър от там, върху билото на един съседен хълм имаше друга, спомагателна обсерватория за наблюдение на звездите. По това време на годината и двете сгради бяха празни — слънцето беше твърде ниско над хоризонта, а нощите — облачни.

Той още беше в приповдигнато настроение след разговора си с Вадим Белченко. Ако не се броеше Аня, Белченко единствен на света знаеше за плановете му. За Зорин бе интересно да научи и къде живее човекът, когото търсеше.

В Канада.

При всичкото могъщество на Америка Канада се бе оказала препъникамък за нея. Две нашествия бяха завършили с унизителен разгром. Вдъхновяващ пример, който показваше, че тази така наречена свръхсила далеч не е непобедима. Зорин бе служил в Канада три години в края на 80-те начело на един агентурен апарат, който доеше информация от армия осведомители: чиновници, журналисти, полицаи, работници — всеки, който имаше да каже нещо интересно. Невероятното бе, че повечето работеха безплатно, подавайки ценна информация в отговор на привидно невинни въпроси. По традиция Канада запазваше неутралитет на световната арена — особено през Студената война — което обясняваше лекотата, с която там се събираха разузнавателни данни. Както в Швейцария или в Швеция например — две държави, идеални за шпионска дейност.

Бюрото му беше в Отава — сравнително безличен пост в системата на КГБ. Там никога не беше служил генерал-майор, обикновен полковник като него беше достатъчен. Канада се намираше в непосредствено съседство до основния враг на СССР. Което я правеше обект на жив интерес и от двете страни на Студената война. Ресурси не се пестяха в името на главната цел: подготовка за неизбежната война срещу Америка. Подобно на десетките хиляди служители на КГБ, разпръснати из целия свят, той беше редови боец на невидимия фронт. Вместо бази този фронт разполагаше с посолства, търговски представителства, бюра на „Аерофлот“ и кухи структури, представящи се за фирми. А за разлика от военните, които прекарваха времето си в строева подготовка, маневри и обучение на новобранци, армиите на КГБ обявяваха война още в момента на стъпването си на чужда земя.

Той спря колата и слезе насред мразовитата пустош. Около обсерваторията не се виждаха никакви заграждения. В отслабващата светлина на зимното слънце различи приближаващата стара лада. От време на време се чуваше приглушен тътен от разместването на ледените плочи, след което по повърхността се образуваха нови разломни линии.