XIV колония

От другата й страна имаше мантинела. Той чу стържещия звук на метал в метал и разбра, че е притисната. С крайчеца на окото си долови движение. Погледна вляво и видя как прозорецът откъм него се смъква надолу. После видя протегнатата й дясна ръка, която държеше пистолет. Нямаше време да предприеме каквото и да било, освен да залегне. Както и направи — просна се на седалката до себе си, като се стремеше да се сниши под линията на прозореца, без да маха крака си от педала и да пуска волана.

Чу се трясък, левият прозорец на колата се пръсна и по него се посипаха стъкла. Той затвори очи. Усети смъдене, когато парченца стъкло се забиха в ръцете и лицето му. Кракът му се изплъзна от педала, което мигновено забави колата — достатъчно тя да го задмине. Той се изправи обратно на седалката и натисна газта, за да я догони, когато тя го засече и забави ход, сякаш го предизвикваше да я удари.

Той завъртя волана наляво.

Мустангът влезе в лентата за насрещно движение и задмина колата й. В този момент градушка от куршуми изплющя по дясната страна на мустанга, пробиха ламарината и отнесоха един от задните прозорци.

Два силни пукота възвестиха нов проблем. Простреляни гуми.

Той завъртя волана силно вдясно. Задницата на колата се мяташе като опашка на риба по шосето. Напред се виждаше завой, който нямаше как да вземе на две гуми. Рискът от преобръщане беше голям, а колата му не беше снабдена със спортни колани. Очите му лютяха от пот, когато отне газта в опит да овладее колата. Голите джанти тракаха по настилката. Този звук означаваше само едно: той беше дотук.

Аня продължи напред, взе завоя и стоповете й изчезнаха в мрака. Той спря, отвори вратата и слезе на шосето. Заобиколи муцуната и видя дима, който се вдигаше от двете простреляни гуми. Цялата дясна страна на колата му беше надупчена от куршуми; освен това на много места ламарината беше огъната, боята охлузена, липсваха прозорци.

Люк стовари юмрук върху предния капак и изпсува.

9

Стефани се насочи към партерния етаж на Министерството на правосъдието. Нямаше какво да прави повече в тази сграда, след като единствената й връзка с Котън бе прекъсната. Можеше само да се надява сривът да е поради повреда в апарата или липса на сигнал, а не в резултат на самолетна катастрофа. Беше се обадила на своя руски колега — човека, който пръв бе поискал американска помощ — и той я бе уверил, че ще оценят на място ситуацията, като същевременно се бе съгласил с изпращането на Касиопея.

Тя закопча палтото си и излезе през главния вход. Макар часовникът й да показваше 3:40 сутринта, не беше уморена. Реши да тръгне обратно към хотел „Мандарин Ориентъл“ и да чака новини в стаята си. Поне там имаше известна защита срещу Личфилд, макар да се съмняваше, че той ще се опита да й досажда отново, поне докато официално не поемеше властта.

При нормални обстоятелства отвън щеше да я чака кола с шофьор, но тази привилегия й бе отнета със закриването на отряд „Магелан“. Сега беше просто частно лице, сама се грижеше за себе си. В което нямаше нищо лошо. Стефани Нел умееше да се оправя в живота.

Малко по-нататък, на Конститюшън авеню, забеляза три таксита, паркирани до бордюра. Правителствените сгради от двете й страни бяха тъмни, до новия работен ден оставаха още няколко часа. Тя беше благодарна на съдбата, че работата й никога не бе зависила от часовника. Ръководител на отряд „Магелан“ — това беше длъжност, изискваща двайсет и четири часа от времето й, и Стефани не помнеше кога за последен път си бе позволила истинска почивка.

Много пъти се бе питала как ли ще приключи всичко. И никога досега не си бе представяла, че онова, което бе изградила, просто ще се разпадне. Не че очакваше паради и церемонии, но поне едно „благодаря“ бе заслужила. И то не от Дани. Тя знаеше какво чувства той. А от новите. Елементарното възпитание изискваше посоченият за следващ министър да й го съобщи в лицето. Но вместо това жалкото човече предпочете Личфилд да му свърши мръсната работа. Но защо ли се учудваше? Политиката няма памет и сега вече никой не се интересуваше от отряд „Магелан“. И ако трябваше да бъде докрай откровена пред себе си, останалите разузнавателни агенции само щяха да се зарадват да й видят гърба. Близките й отношения с Белия дом отдавна бяха обект на всеобща завист. Но тя си бе заслужила това доверие с доказани резултати, част от които бяха постигнати благодарение на Котън. Затова толкова държеше да доведе докрай и тази последна операция, и то преди сегашният президент да е приключил мандата си и да се е ръкувал за последно с председателя на Върховния съд.

Черен кадилак се плъзна край бордюра до нея и задният прозорец се смъкна безшумно надолу. Николай Осин.